Маестро и знаците

Стрелките са спрели сякаш монотонния си валс и времето е разтегливият капещ часовник на Дали. Ето, вече петнадесет часа работи върху завършването на своя проект, но поредната чернова изхвърчава към кошчето. Изхвърля всичко, докато не срещне Абсолюта на своята графика. Очите му не познават умората, а ръцете му се движат с прецизната лекота на майсторите- сякаш продължение на Божията ръка. Ателието в кв. Изток на София органично се мести където е и той- в дома му, сред бохемските приятелски кръгове, на улицата и на опашката в магазина. Твори навсякъде- неуморно и с размах. Покровителстван от режима, неговото кредо обече не изневерява на космополитния свободен дух, неограничен от топографско разположение- 

 Stefan Kanchev

Аз съм за всичко ново. За модерното изкуство. За всички течения, на които времето вдъхва живот.

Докато на другия край на света Анди Уорхол увековечава консервената кутия на Campbell, Желязната завеса прикрива своя гений на приложното изкуство. Наричат го Маестро Стефан Кънчев- името му е запазеният знак на запазените знаци от миналия век, а творчеството му е класика, нодскочило времево-пространствените рамки.

Campbell's
Stefan Kanchev

Консервените кутии Cambell’s                                                                               Архив от японското списание Idea

Когато преди повече от пет години Андриан Димитров попада на японска книга за дизайн, шестнадесет запазени знака остават ярък спомен и драсват клечката на неговия личен пожар. Всъщност, знаците на Кънчев са палели въображението му още от малък, но до този момент той не е познавал името на автора. Като в добствена легенда, сякаш назоваването на името започва да дърпа нишките на Съдбата. В книгата той открива творчеството на Стефан Кънчев и осъзнава, че геният е все още непознат у нас сред обикновените хора. Въпреки че Маестро е автор на над хиляда запазени знака и шестстотин марки, и  е един от малцината българи, включени в световната енциклопедия “ Кой кой е в изкуството. Излезлият в САЩ през 1984 г. световен справочник “Лого Интернешънъл” му е отделил най-голямо място. През 1994г. Стефан Кънчев е признат за един от десетте най-добри майстори на запазени знаци в света и се нарежда до имена като Пол Ранд и Сол Бас (автори на логата на IBM, Ikea, UPS, Adobe…)

Името на художника обаче, се спряга само в чуждите издания- до започването на проекта на Андриан, архив за творчеството на великия Стефан Кънчев не съществува. Идея, явно недостатъчно достойна  за институции и европроекти…

Така започва колосалният труд, подхванат от няколко графични дизайнера с усещане за мисия . “Целта на сайта е да вдъхновява и обучава- да възпитава преди всичко, затова и проектът е безвъзмезден. С Яна ( графичната дизайнерка Яна Велева)  отделихме около три години от живота си и буквално във всяка свободна минута се отдавахме на дигитализирането на логата. Между храненията, след вечеря, преди закуска…” Оказва се, че да се съберат всичките лога е по-лесната част, но дигитализирането им е сизифовски труд. Съвършената неперфектна линия на аналоговата работа не може да бъде копирана от компютър. За дигитализацията Андриан говори като за свещен акт, в който новото копие не би могло да въздейства по същия начин. “Логата му са образец за запазен знак, защото стоят еднакво добре във всеки размер и среда. Те не губят идентичност, независимо колко са смалени и стоят еднакво адекватно сега, както преди няколко десетилетия. Знаците са много български, усеща се ехото на традиционното българско приложно изкуство и все пак, те са универсални”, разказва Андриан. Той все още не може да прости на БНТ за гротескното скълъпване на нова версия на логото на Маестро под претекст за “осъвременяване”. Същото се случва и с логото на Национална Художествена Галерия и нищо това не е нищо ново- помните онзи графит от Destructive Creation “В крак с времето”, нали?

Stefan Kanchev archive
Stefan Kanchev archive

Част от архива на черновите, закупени от Андриан с лични средства.

В България имаме крещяща нужда от адекватна и чиста визуална среда- навсякъде ни следва естетическа пародия. Дотолкова сме свикнали с визуалния шум и кич, че той става норма. Затова творчеството на Стефан Кънчев трябва да се споделя, защото имаме необходимост от него.

Именно тази необходимост и усещането за общо благо държат Андриан окрилен достатъчно дълго, за да завърши проекта и да го предостави напълно безвъзмездно. Запазените знаци се превръщат в код на гениалния приложен изказ- младият дизайнер прави големи разпечатки с логата на Кънчев, за да им се любува като на живопис. Впрочем, творчеството му толкова добре комуникира целта си- добавяне на идентичност и стойност към един бранд, че с Андриан продължават да се свързват компании, които желаят да използват старите лога от Кънчев. Представете си само размера на този гений- запазен знак за хавлиена фабрика в Панагюрище през 70-те би могъл да посреща работниците на азиатско предприятие днес, например. Върху някои лога Маестро е работел с дни, а за други като това на ЦУМ, вдъхновението го е носело на крилете толкова бързо, че и няколко часа са били достатъчни. Черновите обаче, неумолимо летят към боклука и за щастие на Съдбата, личен приятел на Кънчев е най-големият български филантелист-  Симеон Йорданов. 

“Той ги изхвърляше, аз ги събирах, сега притежавам над хиляда подготвителни листа.”  Именно тези чернови представляват най-чистото доказателство за неуморната решителност, с която Маестро подхожда към всяка нова задача. Неговите запазени знаци никога не се срамуват от социалистическия си произход, а напротив- тоталитарната изчистена битност ги прави валидни и до днес. Въпреки че има институции, които се отказват от Кънчевите лога или ги преобразяват до неознаваемост, талантът на художника ще продължи да изпреварва времето, за да ни напомня, че пътят на свободния дух започва от делата ни. Но без шикалкавене и без компромис. 

За да отлети още една чернова към кошчето…