Аферата "Unbeschwertheit"
Как се оказах главен заподозрян в афера за пране на пари.

 

The Post Box

Ръцете ми поеха с треперене пощенския плик- изглеждаше да е важно и честно казано, като го видях в кутията, червата ми се вързаха на панделка. Впрочем, за четири години в Берлин не успях да се отърва от гадното усещане, когато получа писмо от Системата. Знам, че или ще ми искат пари, или ще е някаква закъсняла глоба (пак пари), или пък ме уведомяват, че ще правят асансьор и наемът се вдига със 60 евро. По дяволите, живея на третия етаж и имам нужда от кардио, пичове. Не ви ща асансьора, а глобите за неправилно пресичане – още по-малко. 

Студената пот, която продължи да избива години наред, получавайки писмо с печат на Deutschland, се дължи на този момент. Точно този случай, на третия месец от идването ми в Берлин, когато сърцето ми слезе в петите, прочитайки подателя- Bundespolizei. Бях оплела конците. Без да знам и то на доста сложен възел. 

Разкъсах плика и лицето ми придоби още по-блед тон – не разбрах много от написаното, но със сигурност разчетох “Geldwascher” (“Пране на пари”). Бяха се постарали да го подчертаят и с жълт хайлайт. Немска прецизност, нали. Не можех да виня ретроградния Меркурий, а и честно казано, бях най-бедния престъпник, заподозрян в пране на пари. Не ми стигаше отвратителната работа, която с рязък ритник ме свали на земята от буржи настроението на бивш редактор в модно софийско списание, двете немкини сестри, които трябваше да изтърпя за съквартиранти, а сега и това. Честно казано, имах известна идея защо ме подозират в нещо, което знаех, че не съм извършила. Поне не нарочно. Чували ли сте за схемата с “гълъбчето и бушона”? В този случай, аз бях и двете…

афера

Гълъб, бушон и един идиот

Схемата е елементарна – хакваш e-commerce сайтове, крадеш информация от кредитните карти, получаваш стока на адрес и я препродаваш. Трябва ти само някой, който да получава пратките и да ги препраща на клиенти, вече закупили легално стоката. Така тя  се “изпира”. Този идиот-получател се нарича “гълъб” и също така, е бушонът, който първи гърми, когато до 3-4 седмици схемата е разкрита. Досетихте се – бушонът, гълъбът и идиотът бях все аз. “Постигнах” го във всеобхватните обещаващи дебри на интернет пространството, или по-точно в Odesk (сегашният Upwork). Освен ghost writer, копирайтър, набързо бях станала и “секретарка” на един господин-джентълмен-англичанин, който ми обеща да се видим до две седмици. Сега много спешно му трябва човек да му организира e-commerce бизнеса и да комбинира и препраща стока. Ще ми отнема само 2-3 часа на ден и ще ми покрива наема. “Мега”, казах си аз получавайки “легитимния” договор , копие от фалшивия му паспорт и приспивайки всички свои подозрения. “Блажени са вярващите”, ама друг път. 

Миризми от Дания 

През мен минаха всякакви стоки – куфари, струващи колкото двумесечен наем, последни модели iPhone, добавки за батки, бебешки дрешки от органичен памук, бран от нигерийски девственици, и какво ли още не. Като най-честната перачка на пари, никога не присвоих нещо (де да бях, поне щеше да покрие разходите за адвокат в последствие). На третата седмица моят “шеф” изчезна, оставяйки ме с пръст в устата и кофти чувството, че “има нещо гнило в Дания”. Типично за себе си и ранните 20 години, продължих да приспивам съмненията си, удавени в прилично количество скоч и лепкав облак хашиш. Зимата беше започнала да хапе и направо отхапваше тлъсти парчета от първоначалния ми ентусиазъм да се преместя напълно сама в града на техно Хедон. 

афера

Присъдата

Превъртам напред през количеството сълзи, отчаяние и уиски, събарящи ме на кравай в леглото с бумтящо слепоочие и подпухнали очи. Ритниците продължаваха – започнах да получавам и “честитки” от магазините, които бързо са усетили, че наистина има нещо гнило в Дания и сега си търсиха парите. 

Пичове, аз съм гълъб, в по-лошия случай и бушон, летя, гърмя, но пари не давам, ОК? 

 

Вторият най-важен урок, освен да не се доверявате на никой, който ви предлага лесни пари, е още по-основополагащ за вашето добруване. Никога, ама никога не давайте показания без адвокат. Независимо за колко невинни се смятате, все в нещо сте виновен. Логично, но явно си бях избрала най-трудния път. Измъкнах се почти суха след “прането”, но бях абсолютно потресена, когато получих последното обаждане от адвоката си. Каза ми, че няма смисъл да оспорваме решението да ме глобяват с по 200 евро всеки месец, в продължение на година. Малко ми било, даже. Щеше да има смисъл, ако не се бях издънила сама. На чистите ми, момински, потресени показания съм отговорила на един въпрос, който ми е срязал всички шансове. “Имала ли съм съмнения”? Разбира се, имах, но поговорих с родителите ми и реших да опитам, ако самата стока не е съмнителна. “Елена, тук вече си подведена под отговорност за нещо, което не можеш да оспориш. Знаеш ли какво е “Unbeschwertheit?” 

Нащраках го набързо в преводача. Прочетох своята присъда и не можех да спра да се смея. Знаех, че едва ли и този урок щеше да ми е достатъчен, за да се оттърва от моя “порок”, достоен за такава афера. На екрана пишеше: “Лекомислие”.

signature