Началото

За да бъдат успешни, стартъп бизнесите трябва да използват основната физична характеристика на движението. Моментумът е това, което поставя категорично разделителната линия между успеха и “кретането”. За Марти и Хих (Христина) от They ARE нещата не стоят по-различно. Всичко започва още, когато като студентки по Мода в НБУ се записват за стаж във фабриката на “Rollman” в Гоце Делчев. Знаят само, че искат да се занимават с това, което учат, колкото и обезсърчаващи да са перспективите за успешен малък моден бизнес в България. “Съвсем случайно срещнахме в един бар в градчето непознат, който ни остави визитката си – работеше в Министерство на финансите и в понеделник щеше да презентира проект за финансиране на студенти. Аз се събуждам на следващата сутрин, а Марти вече е направила проучването. Не ни отне много време да стигнем до действие. Запалихме колата и тръгнахме към София. Случи се като на магия – дадоха ни срокове за бизнес план, а ние до този момент бяхме просто момичета с мечти. Отне ни няколко месеца да изградим бизнес плана и да излезем от типа мислене а ла “колко съм вдъхновена, колко яки цветове”. Нещата просто веднага поеха по-сериозен ход и трябваше да сме адекватни за него”. 

Мартина и Хих
Фотограф: Лора Славова

Наваксване

Получавайки финансирането и оказали се в бизнес партньорство, двете състудентки бързо трябва да превключат на онези стартъп обороти, които в крайна сметка се оказват решаващи за всеки започващ бизнес. Разбира се, работи се на базата “проба-грешка” и точните роли не са разпределени – “всяка правеше всичко, няма не можеш, сядаш и го действаш”, разказва Хих. Предизвикателството се оказало по-голямо за нея самата, защото от дуото тя е човекът, който трябва да навакса със занаятчийските умения в шева и кройките. “ До ден днешен, пет години по-късно, непрекъснато си прехвърляме качествата една на друга. Два различни свята сме, които правят един нов човек. Покрай Марти успях да науча много и гледах да съм адекватна на необходимостта да се включа в производството. Окалпазила съм доста метри плат в началото, но нямаше как иначе”, а Марти добавя “като стане напечено и започна да изтерясвам, тя си трае и бурята преминава”. Представете си колко много други партньорски динамки се погубват заради нечия неспособност да стъпи върху егото си и да осъзнае и работи върху какъвто и да е свой недостиг. 

Студио They ARE
Фотограф: Лора Славова

Моментумът

Не минава много време след първоначалната инвестиция в оборудване на ателие, когато с бранда се свързва Bibons – несъмнено една от първите и истински влиятелни създатели на съдържание в зората на Instagram. Взима иконичния им модел fairy dress на трип до Стокхолм и след като пуска кадрите в профила си, “Колелото на Съдбата” се завърта още веднъж за They ARE. Хих разказва:” За мен Биби (Bibons) е нашето начало и все едно е нашето си късметче. От нейния пост нататък нещата се задвижиха и дори първоначалната ни идея да не работим на българския пазар доби съвсем различна реализация. В момента, в който попаднахме и в медийното пространство, ни определеиха като “глътката свеж въздух” тук – платовете, чистите силуети, целият подбор, цветовите гами. Образованието ни помогна да изградим стабилен фундамент, на който да стъпим, изграждайки колекцииите си цялостно, което е рядкост за малките модни брандове в България.” Малко по-късно откриват и фабриката, в която се шият банските – несъмнено едни от най-ласкателните кройки на пазара, които момичетата от They ARE разработват заедно с конструктор-моделиерката там. Резултатът е феноменален, а от тази година линията е направена от напълно рециклирани платове, 100% Made in Italy и по италиански патент. “Търсим начин всяка година да надградим и да надскочим себе си”, съвсем логично обобщава Хих и смигвайки добавя: “търсим и нови инвеститори, никога не е излишно”. 

Фотограф: Габриела Христова
Иконичната Fairy dress

Адаптация

Ковид кризата показа, че адаптивността е другото основно качество, необходимо на бизнеса да оцелее – 2022-ра е нелека и за момичетата от They АRE. “Като при повечето малки бизнеси, промените в цените и доставките се оказаха огромно предизвикателство – от ципове и копчета, до платове, всичко варираше ден за ден. Майката на Хих, която е изключително въвлечена в процеса ни предупреди отрано да инвестираме свободните средства в материали, за да си гарантираме, че ще имаме колекция въобще. Всичко е много свързано. Социалните мрежи се промениха, възприятието на хората се промени, очакванията им също. Научихме се да взимаме решенията бързо и оптимизирахме маскимално труда – сега голяма част от производството е в наши ръце. Често аз започвам и Марти идва вечерта след като е приспала малкия да довърши. Няма друг начин.” Константин, току-що проходилият син на Мартина, ми подава оризово кексче и си мисля каква необходимост ни е на нас необвързаните и с “тиктакащ часовник” да видим, че има и онези примери жени, за които животът не приключва след майчинството и успяват да са еднакво успешни и в двата свята. “Въпрос на адаптация” биха отговорили те, ако ги попитахме каква е тайната. 

Фотограф: Габриела Христова

АLL-IN


Тази година след като преминават през трудностите на променливото време, Марти и Хих решават, че няма място за никакви колебания. Производственият процес вече е достатъчно стабилен и двете решават, че е време за последната крачка – инвестирането в качествен маркетинг с повече размах. Не е тайна, че именно това перо понякога се усеща като глас в пустиня за много от малките бизнеси и се изисква солидна доза спокойствие и постоянство, за да намериш това, което работи за теб. “Направили сме много голяма инвестиция в бранда – старото ново начало, както го наричаме. Ако това беше преди една-две години нямаше да се хвърля. Но просто скачаш – минимизираш риска и спираш да се чудиш дали е правилният момент”, споделя Марти, която миналата година е имала известни резерви дали въобще да правят зимна колекция. В крайна сметка, двете решават, че са all-in и крачките назад просто не са опция. 

Говорим за едно специално отношение към живота и мечтите, отговорност към сбъдването им, което има смисъл да развиваме ден след ден. То не се учи в университета, но пък е някак заразно с вдъхновението и устрема си – вярвам, че дори малките пръстчета на Константин, държащи оризовото блокче, ще носят тази фина нагласа към живота. Ако искате да ви го обясня, ще бъда лаконична. Казва се They ARE или просто спрежението на глагола “Съм”. Те Са. 


signature
Scroll to Top

Fragmeаnt Newsletter

Седмично мисловно гурме от главния редактор

Абонирайте се. Има сос.

Всяка неделя. Почти.