Photographed by Елена Сергова
Written by Елена Сергова
афера

The Post Box

Ръцете ми поеха с треперене пощенския плик- изглеждаше да е важно и честно казано, като го видях в кутията, червата ми се вързаха на панделка. Впрочем, за четири години в Берлин не успях да се отърва от гадното усещане, когато получа писмо от Системата. Знам, че или ще ми искат пари, или ще е някаква закъсняла глоба (пак пари), или пък ме уведомяват, че ще правят асансьор и наемът се вдига със 60 евро. По дяволите, живея на третия етаж и имам нужда от кардио, пичове. Не ви ща асансьора, а глобите за неправилно пресичане – още по-малко. 

Студената пот, която продължи да избива години наред, получавайки писмо с печат на Deutschland, се дължи на този момент. Точно този случай, на третия месец от идването ми в Берлин, когато сърцето ми слезе в петите, прочитайки подателя- Bundespolizei. Бях оплела конците. Без да знам и то на доста сложен възел. 

Разкъсах плика и лицето ми придоби още по-блед тон – не разбрах много от написаното, но със сигурност разчетох “Geldwascher” (“Пране на пари”). Бяха се постарали да го подчертаят и с жълт хайлайт. Немска прецизност, нали. Не можех да виня ретроградния Меркурий, а и честно казано, бях най-бедния престъпник, заподозрян в пране на пари. Не ми стигаше отвратителната работа, която с рязък ритник ме свали на земята от буржи настроението на бивш редактор в модно софийско списание, двете немкини сестри, които трябваше да изтърпя за съквартиранти, а сега и това. Честно казано, имах известна идея защо ме подозират в нещо, което знаех, че не съм извършила. Поне не нарочно. Чували ли сте за схемата с “гълъбчето и бушона”? В този случай, аз бях и двете…

афера

Гълъб, бушон и един идиот

Схемата е елементарна – хакваш e-commerce сайтове, крадеш информация от кредитните карти, получаваш стока на адрес и я препродаваш. Трябва ти само някой, който да получава пратките и да ги препраща на клиенти, вече закупили легално стоката. Така тя  се “изпира”. Този идиот-получател се нарича “гълъб” и също така, е бушонът, който първи гърми, когато до 3-4 седмици схемата е разкрита. Досетихте се – бушонът, гълъбът и идиотът бях все аз. “Постигнах” го във всеобхватните обещаващи дебри на интернет пространството, или по-точно в Odesk (сегашният Upwork). Освен ghost writer, копирайтър, набързо бях станала и “секретарка” на един господин-джентълмен-англичанин, който ми обеща да се видим до две седмици. Сега много спешно му трябва човек да му организира e-commerce бизнеса и да комбинира и препраща стока. Ще ми отнема само 2-3 часа на ден и ще ми покрива наема. “Мега”, казах си аз получавайки “легитимния” договор , копие от фалшивия му паспорт и приспивайки всички свои подозрения. “Блажени са вярващите”, ама друг път. 

Гълъб, бушон и един идиот

През мен минаха всякакви стоки – куфари, струващи колкото двумесечен наем, последни модели iPhone, добавки за батки, бебешки дрешки от органичен памук, бран от нигерийски девственици, и какво ли още не. Като най-честната перачка на пари, никога не присвоих нещо (де да бях, поне щеше да покрие разходите за адвокат в последствие). На третата седмица моят “шеф” изчезна, оставяйки ме с пръст в устата и кофти чувството, че “има нещо гнило в Дания”. Типично за себе си и ранните 20 години, продължих да приспивам съмненията си, удавени в прилично количество скоч и лепкав облак хашиш. Зимата беше започнала да хапе и направо отхапваше тлъсти парчета от първоначалния ми ентусиазъм да се преместя напълно сама в града на техно Хедон. 

афера

Присъдата

Превъртам напред през количеството сълзи, отчаяние и уиски, събарящи ме на кравай в леглото с бумтящо слепоочие и подпухнали очи. Ритниците продължаваха – започнах да получавам и “честитки” от магазините, които бързо са усетили, че наистина има нещо гнило в Дания и сега си търсиха парите. 

Пичове, аз съм гълъб, в по-лошия случай и бушон, летя, гърмя, но пари не давам, ОК? 

Вторият най-важен урок, освен да не се доверявате на никой, който ви предлага лесни пари, е още по-основополагащ за вашето добруване. Никога, ама никога не давайте показания без адвокат. Независимо за колко невинни се смятате, все в нещо сте виновен. Логично, но явно си бях избрала най-трудния път. Измъкнах се почти суха след “прането”, но бях абсолютно потресена, когато получих последното обаждане от адвоката си. Каза ми, че няма смисъл да оспорваме решението да ме глобяват с по 200 евро всеки месец, в продължение на година. Малко ми било, даже. Щеше да има смисъл, ако не се бях издънила сама. На чистите ми, момински, потресени показания съм отговорила на един въпрос, който ми е срязал всички шансове. “Имала ли съм съмнения”? Разбира се, имах, но поговорих с родителите ми и реших да опитам, ако самата стока не е съмнителна. “Елена, тук вече си подведена под отговорност за нещо, което не можеш да оспориш. Знаеш ли какво е “Unbeschwertheit?” 

Нащраках го набързо в преводача. Прочетох своята присъда и не можех да спра да се смея. Знаех, че едва ли и този урок щеше да ми е достатъчен, за да се оттърва от моя “порок”, достоен за такава афера. На екрана пишеше: “Лекомислие”.

signature
Scroll to Top
Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors

Fragmeаnt Newsletter

Седмично мисловно гурме от главния редактор

Абонирайте се. Има сос.

Всяка неделя. Почти.