Written by Елена Сергова

Изградила себе си като личност и диджей с дългогодишна история из горещите точки на клубния европейски ландшафт, подходът на Марта Дънева (Laylla Dane) като куратор на фестивала Wake up Stran-Jah синхронира изцяло на етоса, осъзнат през годините. 

Още с първото ми посещение на фестивала през 2020-та разбрах защо WUS е наистина специален. От една страна, може да се усъмните в липсата на обективност, защото със стъпването ми на уютния дансинг с ухание на йодни пари, заваляха прегръдки, целувки и дълга сесия усмивки. Усетих се сякаш това е нашата утопия тип “Плажът”, където вместо с мазни смоли от хашиш, свободата ни се катализира през още по-мазен саунд. Накратко – моето рейв семейство си беше намерило летен дом. 

От друга страна обаче, причините фестивалът да върви по неутъпкания път на визионерски продукт, са много по-конректни – не се дължи нито на хедлайнъри, нито на напомпани визуални стимули или офанзивна промоция. Може би най-добре би го обобщил човекът, посрещащ всички на вратата. След миналогодишното издание обратната връзка на охраната казва достатъчно:

“Бачкал съм къде ли не по морето – Cacao, Лозенец, Бургас, обаче тук публиката е много по-различна от всички места, на които съм бил. Културни са, изчакват, усмихват се и поздравяват.” Този резултат, обяснява ми Laylla Dane, не е следствие от изтънчени стратегии и планинг, а от умелото боравене с една жива материя, каквато изкуството да създадеш качествено музикално събитие изисква. Дали целта на WUS е била да привлече каймака на клъбърите в България? “Не и осъзнато”, отговоря ми Марта. Тя разказва, че отговорът за софистицираната и добре образована парти аудитория се крие в детайлите – “От запетаите в текста и комуникацията на образован език, лейаута, а после и цялостната грижа за удобството на посетителите – осъзнавам, че това отношение към най-малкото работи и си тежи на мястото. Така съм възпитана и инак не мога.” 

Значимостта на WUS за започващата нов подем на развитие електронна сцена у нас, е категорична. “Едно от основните неща, които направих 2018-та, когато още не се подписвах като куратор, беше да убедя организаторите да не лансират чуждопоклонничеството, канейки непременно външни гости. Бях убедена, че тази наложена концепция от други промоутъри, които дори не обявяват българските диджеи на флаерите си, е контрапродуктивна за развитието на сцената.” Развила вкуса и културния парти маниер около “избухването” на румънците, годините в Берлин, стотиците дни, изкарани в CDV и другите горещи парти точки, я карат да осъзнае стойността на подкрепата на локалните артисти като “local heroes”. Та разбира, че за да остави следа и не просто да организира поредния фестивал за електронна музика, трябва да се довери на усещането кое е правилно.

Да поканя някой само, защото е хайпнат - никога. Това противоречи на моята ценностна система, а тя е импрегнирана в тази на фестивала. Вярваме в максимата да каним артисти, за които сме убедени, че си струват. Да букваш диджеи само, защото ще ти продадат билетите, има краткосрочна възвръщаемост, защото посетителите ще дойдат заради името, а не заради концепцията. Отделните артисти не правят фестивала - концепцията прави фестивала. Артистите като хомогенна сплав допринасят тази концепция да се манифестира.

Освен, че това е единственият фестивал в България, който успява да напълни капацитета си с 90% български диджеи, друга основна цел на Laylla Dane като куратор, е да даде възможност за изява на дебютанти. Всяка година поне едно име прави “бойното си кръщене” на интимната и много уютна сцена в залива на Варвара. Не едно име е усещало тръпката за първи път от отговорната позиция в DJ буута на събитие, чието основно ДНК е бутиковата електронна музика. Тази приемственост е по-скоро изключение на родната сцена и е свежа гледна точка за всички нас, о(т)гледали себе си с нестихващ импулс за добър рейв. Липсата на егоцентрична конкурентност зад пулта и осъзнатата готовност да споделиш и вдъхновиш, се транслира и в цялостното усещане на Wake up Stran-Jah. 

Ако “well-traveled” характеризира хора, които пътуват в хармония и търсене на културните нива на новото място, то аудиторията на WUS бих обобщила като well-clubbed.  За значимостта на публиката Марта разказва: “Миналата година се появила компания – десетина момчета, с дрешките, за които нямало кой да им каже “Евала!” Влезли на дансинга и започнали по техния начин да предизвикват внимание, само че не са го получили. Ентусиазмът им явно е спихнал, но не си тръгнали. Аз и преди фестивала съм си го мислила много пъти, защото съм го виждала навън като поведение на публиката – общата ценностна система приобщава новите, ако имат готовност да го приемат. Клубната култура не е ексклузивност –  иначе се изолираш в един балон. Никой не е започнал с познание какво е клубна култура. Изминали сме път, срещнали сме хора, чули сме различен саунд и сме стигнали до това културно ниво. Говорим както за отношение към себе си, така и за музикален вкус, но и за начина, по който се държиш с околните. Да дадеш възможност на тези, които още не знаят, че принадлежат, да се включат. Ако я няма тази публика, ще изпаднем в безтегловност. Ядрото – публиката, е също толкова важна, колкото артистите и организаторите.“ 

Спомням си едно от първите ми партита в Берлин, преди около 10 години в  Club der Visionaere. Като невръстен рейвър, бях направила грешката да облека една много ефектна и много найлонова одежда, с която усетих целия дискомофрт на жегата от танците. Тогава Марта ми направи забележка, че с такива дрехи не се ходи на парти – без грам присмех, изкарвайки мини дезодорантче  и с потупване по рамото: “Спокойно, ще се научиш”. Именно тази приемственост в културно отношение е манифестото, което публиката на WUS излъчва. Предполагам, че и момчетата с ризките са усетили нещо подобно. 

Умението да “дърпаш” невидимите нишки смислово натрупване и да ги втъчеш във визията си за културен проект, е основополагащо за устойчивото развитие на концепцията. Така на миналогодишното издание на фестивала, Марта се осмелява да подходи дръзко и включва слот качествен хип-хоп към селекцията. Поканени са ВИС-3 и агентите от So called crew. За решението, което може и да е останало неразбрано от някои, Марта казва : “Няма да правя фестивал с кръпка хип-хоп цял живот. Тогава осъзнах, че с това ще поставим някакъв марк в хронологията от събития. Няма значение на кой му е харесало и на кой – не. Един ден хората ще се връщат към този издание като “Фестивала, на който имаше хип хопъри”. Също както, припомня си тя,  онова издание на Sunwaves, на което яка рейв мацка спряла музиката на ZIP от кеф. Смелостта да действаш с размах, въпреки очакванията и общоприетите закони, е сякаш основното гориво на фестивала по пътя към превръщането му в лятна рейв институция у нас. 

За бизнес страната Марта е лаконична: “Не започвайте да правите партита със цел да изкарате пари, както гласеше една статия в RA. Всички се движим от принципите на икономиката и е ясно, че трябва да се правят пари, но голямата цел трябва да е отвъд печелбарството.”

Нейното доверие в процеса и бетонираните морални ценности в подхода ѝ към всичко, все пак дават резултат. Двадесет години след първия ѝ гиг, успехът за нея не е бърз флаш, гарниран с “себепробутване” в социалките, а консистентност, следване на принципи години наред с безкористни цели. “В крайна сметка нещата се обръщат рано или късно. Вярвам, че това е валидно за всичко на този свят.“

Докато дръм машини с олдскул хауси вайб, игриви хай хетс и топъл бейслайн звучат от колоните вкъщи, озвучаващи реденето на думи и лейаут, аз се опитвам да събера главата си за един финален епилог. Почти не ми се иска този текст да свършва и ако бях Ricardo Villalobos и ми бяха казали “Last track”, щях да пусна Fizheuer Zieheuer и да оставя мениджъра ми да припада от кеф и да тъпче винилите в чантите. Обаче не съм, и ще ви кажа само, че добрата музика е като вълните в залива на Варвара – обгръща те, понякога приидва и ти “взима” акъла, друг път отстъпва и те оставя да си поемеш въздух, но винаги, винаги кара егото да се превърне в йодни пари, отнесени от бриза. Дали ще се отпуснете да го направи, е ваш избор, но ако селектирате прецизно местата, на които оставяте душата си на денсфлора, ще осъзнаете, че друга възможност просто не ви остава. 

signature

Като списание, но бюлетин - всяка събота в мейлбокса.

Babe, just hit the subscribe button!