За да се уверите, че една шапка е истинско Borsalino, ръчно изработена от най-финия филц, със столетие крафтман история, несъмнено иконична за мъжката мода и гангстер култура от миналия век, може да тествате семпло и лесно. Навивате я на руло и я прекарвате през венчална халка. Ако не се повреди, значи е истинско Borsalino, най-старият производител на луксозни шапки в Италия. Шапката на Джузепе Борсалино е иконична както за марсейските гангстери и холивудските легенди, така и за миланските парвенюта и културтрегери от миналия век.
Историите на Мария и Сара, християнки, които са избрали да се врекат в Корана и Тората, са сякаш теста на Borsalino в човешка форма. Проверка за устойчивост и истинност, на която много от нас биха се провалили – конвертиране в друга религия, по любов. Стигмата, ритуалите, промените и отдадеността завиват на руло всичко познато, прекарвайки го през малката халка на нововерието и ако след това все още си цял, то новият морален компас и добре обозначен път към духовно извисяване се превръщат в Borsalino шапка за душата.
Когато Мария се конвертира в мюсюлманка, тя е твърде малка да оцени промяната, на която майка й предлага да се реши. Мислите за Бог и Иисус на единадесет годишно дете са свързани предимно с боядисването на яйца и подаръците за Коледа. Представете си ако на тази възраст ви бяха попитали избирате ли Аллах пред Иисус – бихте отговорили с уточняващ въпрос кой какви супер сили има. За Мария обаче, решението идва без колебание – “ Не знаех в какво навлизам, но ми хареса, намерих някакво спокойствие, лекота. Мисля че през годините на тежко тийнейджърство, религията ме предпази от редица грешни избори.” Като да пиеш бира със сламка на детска дискотека, да пушиш от на дядо “Арда”-та, да опиташ дребна кражба, или да загубиш девствеността си само, защото всички останали около теб са го направили. Мария е категорична, че именно вярата в Аллах е изградила защитен щит срещу нормалната за годините й безотговорност.
Новата религия означава молитви, отричане от алкохола и стриктни пости, но също така й дава авторитетна фигура, привлекателна за детската психология на подрастване без родители. Човешкият идеал, капсулиран от фигури като Иисус, Мохамед и Буда, дава особено добра формула за растеж и съзряване – авторитет, който те възнаграждава за добрите дела и коректив, когато трябва да запълни липсата на родителско тяло. Така Мария отрасва със своя дядо християнин без сериозни тийнейджърски изблици. Конвертирането е лесно, не изисква особени ритуали – “Мюсюлманите се мият по пет пъти и се молят – за да станеш мюсюлманин трябва просто да кажеш,че Бог е един, няма друг Бог и пророкът е Мохамед.” Спазването на байрам от друга страна, калява волята – замислете се за изключителния характер, необходим на единадесет годишното дете без никакъв пример около себе си, да успее да премине през тежкия пост.
За разлика от мюсюлманството обаче, конвертирането в юдаизъм изисква много повече жертвоготовност от своите нови последователи. Макар и по-стара от християнството, юдаизмът е едва на осмо място по популярност в света религия, с 14 милиона последователи. Сара, която се конвертира заради бъдещия си съпруг, се шегува, че Тората изисква дълбока преданост, дълго обучение и слонско търпение. Спомняте ли си решимостта, с която Шарлот от “Сексът и градът” подходи, за да получи финалното “Мазел тов” на еврейската си сватба. Нито в сериала, нито в реалността, процесът е лек. Конвертирането на Сара продължава повече от година и започва със сериозната забележка на тогавашното й гадже след първата среща – той може да има семейство само с еврейка. Шарлот и Сара са изправени пред сходна съдба – да се отдадат с типичната за тях последователност и решимост на новия живот със Стария Завет.
Конвертирането на Сара е дълъг и всеотдаен процес. То е свързано с класове по религия и бит, ритуална баня “микве”, уроци по иврит и етика, отказване на свинско, морски дарове, агнешко с мляко, спазването на шабат всяка седмица, и всъщност, точно 618 неща, които трябва и не трябва да правиш, ако си евреин.
“Има много за четене. Трябва да знаеш благословиите – трябва да знаеш за кашер и кашут, за начина на хранене, за шабат от петък залез до събота залез”, разказва Сара, но правилата не са й в тежест, а напротив, коректив, който да събере иначе пръснатото съществуване. “От моите наблюдения и заключения тези правила са създадени със цел да сплотят семейството и да се грижат за здравето на последователите си. Всичко си има логика. Например, не можеш да ядеш морски дарове, защото не е кашерно животно. Аз търсих логиката и съответно морските дарове и риби, които не виждат слънчева светлина, отделят токсин в тялото, който при висока консумация се отразява неблагоприятно. А защо да не можеш да консумираш свинско – това са единствените животни, които си ядат фекалиите, искате ли друга причина? Не е позволено да ядеш мръсните животни. Всичко има обяснение.”
Един общ елемент свързва историите на Сара и Мария – след конвертирането им и двете се сблъскват с обществената стигма. За Мария бурката идва още преди да се омъжи и е желан жест, а не наложено правило от съпруга й. В Лондон обаче, тя се чувства много по-интегрирана, отколкото в България, където българското й име и шалът, покриващ косите й, предизвикват учудване и смущение. За Сара темата за антисемитизма идва още с ритуала на конвертиране – тя е предупредена няколко пъти, преди да се врече в Стария завет. Оказва се, че антисемитизмът не е просто филмов сюжет и дори пуска горчилка в семейството й. Юдаизмът обаче, структурира добре моралната й пирамида . “Конвертирането ми донесе много позитиви – две са най-важните неща за тази религия: връзката ти с Господ, но много по-важно е връзката с другия човек. Защото наказанията, които са получавали евреите през годините в Тората са винаги свързани с това, че хората са били грешни един към друг, И много голяма част от свещената книга е посветена на това как да се държиш към другия човек.”
Мъчно ми е само, че така и не успях да изживея истински какво е да отидеш на море, да те пече слънцето и да усещаш вятъра по кожата и водата в косите си.
Мария и Сара не поглеждат назад и не съжаляват – конвертирани по любов разбират, че както с всяка друга връзка, тази с Бог изисква компромиси. Някои не са толкова непреодолими, като да лимитираш част от менюто си или да познаваш йерархията на молитвите. Други обаче, големи и определящи, остават дълбоко заровени и само понякога си позволяват да стигнат до повърхността. “Мъчно ми е само, че така и не успях да изживея истински какво е да отидеш на море, да те пече слънцето и да усещаш вятъра по кожата и водата в косите си”.
За финал и преди да стигнат до бутика, Borsalino шапките минават през огън, за да се премахне излишния косъм. Процесът не оставя нищо излишно и също като религиозното конвертиране по любов, означава да се оставиш на пълното пречистване от огъня.
И докато ние усещаме водата и вятъра по свободно разветите коси, тестът на Borsalino е реалната ни способност да оценим това, което имаме, да останем съзнателни в това, в което вярваме.
