“The Idol” – разговор между DARA, Bibons и Елена Сергова

“Поп музиката е абсолютният Троянски кон. Публиката танцува, пее текстовете и можеш да я накараш да каже каквото поискаш. Мамка му, наистина е мега могъща.” 

 

Тедрос

Когато “The Idol” излезе след няколко месеца забавяне, слухове и новини за натоварения график на снимачния процес, отстраняването на Ейми Шмиц от режисьорския стол и съкращаването на епизодите до пет, зрителите се качиха на хейт влакчето още преди да го гледат. Въпреки изключителната кинематография, силната актьорска игра на дебютиращата Лили Роуз-Деп, сценографията, костюмите, саундтрака и противоречивата тема за шоубизнеса, и “power couple” динамиката, за масата зрители “The Idol” вече беше провал. 

Отново беше по-лесно да запееш в хора на хейтърите, отколкото да изгледаш петте епизода безпристрастно и с критично съзнание. 

В този разговор с поп артиста DARA, пробила в ентъртейнмънт индустрията още като тийнейджър преди почти десетилетие и Биляна Славейкова Bibons, жената-кралица на дигиталното лайфстайл съдържание още преди да има инфлуенсъри, си говорим защо “The Idol” всъщност беше добър сериал. 

Разговорът е редактиран със цел проясняване.

 

DARA
Биляна Славейкова Bibons
Елена Сергова

Е: Да започнем от самото начало – имението на The Weekend, където още с уводните кадри сякаш ни подготвят за това, което предстои. 

Б: Знаех, че ще го изгледам на един дъх още като видях трейлъра, но първият епизод не ме закачи. Може би защото съм била част от снимачен процес, макар и не на такова ниво, за мен началото не беше нещо непознато и хващащо. 

Д: При мен беше различно – трябваше да гледам първи епизод три пъти, за да успея да се отстраня емоционално, толкова ме потресе. Казах си “Fuck, все едно съм аз в тази ситуация. Хората не си представят, че нещата се случват точно така и 15 човека стоят и те гледат отсреща, докато ти трябва да изразиш нещо съкровено и артистично. Или когато снимайки видео, ти обясняват да си по-секси, да се целуваш по-страстно, нищо, че се чувстваш супер сконфузно и екип от десетина те гледат и тичат около теб”. 

Е: Няма да забравя сълзата, която Лили Роуз-Деп пусна още в началото – покъртително интимен момент за мен.

Д: Сълзата! Как можеш да наречеш тази жена слаба актриса, когато още с уводната сцена те хваща за гърлото. 

Б: Аз бях много провокирана от хейт коментарите, особено на нейната страница, които прочетох веднага след като изгледах сезона. Неодобрението към нея е необосновано, защото тя изнесе персонажа си феноменално – то не бяха танци, пеене, актьорска игра. Стана ми много гадно като четох коментари в нейния профил как за нищо не става и какво мислил баща й за ролята. Това ужасно ме напрегна – защо въобще намесват темата с баща ѝ.

Е: Защото според критиката и стадния хор, персонажът ѝ е подчинен на мизогинията. 

Б: Ако се замислиш обаче, тя всъщност се еманципира дори сред толкова токсична среда, където всеки в живота ѝ изисква и е там, за да я изцеди максимално. Освен асистентката, която изглеждаше като единствения здравомислещ човек. Но дори и да приемем, че Джоселин обича да е подчинена, то това си е нейн избор, а не защото е жертва на мизогинен сценарий. 

Д:  Аз първия епизод като го гледах щях да се разрева – през цялото време всичко ми беше прекалено познато. Помислих си обаче, колко е яко,че го показват, макар и бутнато до екстремност като внушение – вярвам, че в Щатите наистина така се случват нещата. Абсурдно е обаче да си мислиш, че Джоселин е жертва в случая – тя много добре знае под какво се е подписала, както всички в шоубизнеса.  

Б: И това, че харесва понякога да е подчинена в секса също не я прави жертва. Тя всъщност сменяше ролите си – имаше моменти, в които го играеше и домина. Ето как за пръв път в мейнстрийма навлиза темата за BDSM динамикатa в секса, но знаете ли, че в сериала всъщност има едни по-дълбоки връзки и нишки, които е трудно да хванеш. Помните ли бившето гадже на Джоселин – актьорът? Чудих се откъде ми е познат и се сетих – беше главна роля в “Любов” на Гаспар Ное. 

Е: Точно “Любов” не съм гледала, но помня, че в “Необратимо” сцената с изнасилването на Моника Белучи е истинско изнасилване.

Б: А в “Любов” секс сцените са реален секс и е първият филм, който отразява полиаморни взаимоотношения така, както “The IDol” стряска зрителите с kink фетишистките сцени.  Според мен много задълбочено са го мислили и каствали този филм и като цяло има доста неща, заради които да респектираш продукцията. 

Лили Роуз-Деп в ролята на Джоселин
The Weeknd в ролята на Тедрос

Д: Преди няколко дни Саня (Саня Армутлиева, Virginia Records) ми показа в офиса си плоча на Лана дел Рей, снимана с разголена гърда. Викам си “Уау, доста смело”. 

Е: Започвайки темата за скандалното, защо аудиторията не можа да възприеме секс сцените – на мен лично не ми бяха прекалени, а не си падам по BDSM. 

Д: Защото нас ни кефят някакви “изкъртени” неща (с Дара преди разговора се срещаме в книжарница за списания и разглеждаме някакви вдъхновения, попадайки на сесия с жени по моникини и големи плюшени зайци). Обаче аудиторията не е готова за толкова сурова интерпретация – те искат да видят ръба, но ако може хем да е ръб, хем да е полирано. “Polished edge”. 

Б: Мога да разбера защо за някои хора секс сцените бяха прекалени – толерансът към подобни картинки е супер нисък, ако самият ти не си бил изложен на BDSM графичност. Но все пак, динамиката между Сжоселин и Тедрос в секса беше през цялото време подчинена на схващането за “consent”. 

Е: Все пак, публиката не се възпротиви на “50 нюанса сиво”, но тук скочиха, защото в този случай беше много по-грубо и изглеждаше реално. Малко по Маркиз дьо Сад вайб даваше. 

Б: Това ни води към следващата основна тема във филма, която за някои дойде в повече – болката и как артистът за да създаде нещо непреходно, велико дори, трябва да мине отвъд тази стена. 

Д: Аз му казвам “жертвоприношение” – в Щатите това е цената на успеха. За да стане нещо голямо, трябва друго трагично да се случи. На Ариана Гранде приятелят й почина, но в същия момент тя беше най-голямата звезда, на топа на кариерата си. И както си на топа, така и личността ти страда. Настръхвам само от мисълта, че мога да жертвам нещо от себе си, за да направя баланса на пика в кариерата. Защото в един момент сядаш на масата и си казваш “Мамка му, изобщо не ми се занимава, по-добре да си гледам личния живот и хората, които обичам, отколкото да съм гига звездата.”

Трой Сивиън в ролята на Xander

 

Б: Хора с професии, които продуцират от вдъхновение, често го отплащат със страдание. Съответно започват подсъзнателно да го търсят. Наблюдавам този “Жижек момент” – реално не си щастлив, ако имаш това, за което мечтаеш и че щастието е за опуртюнисти, а дълбокото удовлетворение в живота идва от борбата. 

 

Е: Историята с бащата, изгубил сина – покъртителна, но и извратен пример за раждането на гениален продукт. 

 

Б: Хвана ме за гърлото, определено. Беше ми интересна линията за това, че звездите не са човешки същества. Още повече разбирането за “величието” и това да направиш нещо отвъд нормата, велико, което ще изисква от теб да го изстрадаш. “You should push through the pain”.

Д: Когато го трансформираш в изкуство, те лекува. На артистите, на които английският не им е майчин език, им е много по-лесно да създават музика на английски. Тогава не боли толкова, но пак успяваш да трансформираш болката. Често упреците, че някой български артист твори само на английски, за да е „модерен“, са напълно неоправдани

Б: Въпросът е дали основният мотив в шоубизнеса, че трябва да изстрадаш величието е така, защото са ни накарали да го вярваме, или наистина е необходимост. 

DARA в музикалното видео от песента "In my head"

Е: Което ни води до персонажа на The Weekend и основната въпросителна – дали Тедрос се очакваше да бъде толкова криндж, или самият той не успя да го изнесе по-добре?

Б: Познавайки себе си, аз тотално бих си паднала по такъв мъж, но той специално не ми беше никак секси. Ако го погледнем през психологията на лидер на култ, вероятно през цялото време Тедрос се нуждае от утвърждаване на влиянието си върху последователите си. Не ми е неубедително, че някой с такива личностни бъгове може да бъде лидер на култ, защото ако си съвършен злодей, едва ли ще си толкова обаятелен, а и да не забравяме, че той наистина гореше в музиката. Има неща в персонажа му, които го правеха за мен разбираем, но присъстваха и моменти, в които се изнасяше доста кринджаво. Хейтът към него ми беше по-ясен, защото той като продуцент носи отговорност към цялостната продукция.

Д: Да не забравяме обаче, че нито той, нито голяма част от каста са актьори.

Da'Vine Joy Randolph в ролята на Destiny

Б: Точно! Това са музиканти и между другото откакто открих Ramsey, я пръскам от слушане в Spotify. Тя е LA aртист и музиката и бийтовете ѝ са супер секси. Включвам това инфо само за да наблегна над факта, че никой в каста на секс култа във филма не е актьор. Въпреки това правят феноменални роли, а между другото, финалната сцена е снимана на концерт на The Weekend – имали са точно два дубъла, за да изнесе Лили Роуз-Деп финалната реч пред 70-хилядна публика. Макар и финалът да не беше убедителен като сценарий, няма как да не ги респектираме за този ход. 

Д: Аз много се изкефих на персонажа на Destiny – истината е, че без такава подкрепа в шоубизнеса ти е спукана работата. Трябва да имаш едно “зло куче”, което да обира ударите и да не го е страх да захапе. Моята Destiny е Станислава и е абсолютно свирепа щом се наложи да ми защитава правата. 

Б: Destiny – bad bitch! Искаш да си ѝ приятел, много ме изкефи и тя, и Хайм – те са ми любимите персонажи. Той пък за мен беше най-добрият актьор там. Имаше сцени с него, които носеха потенциала да са криндж, но ги изигра перфектно. 

Е: Като говорим за добре свършена работа, няма как да не отбележим костюмите и сценографията.

Б: Всеки кадър може да е постер, а аутфитите на Джоселин са ми тотално вдъхновение – имаше и скрито послание в избора на гардероба ѝ. В последните два епизода, когато си открива силата, започва да носи бяло, с леко ангелски привкус. Шегувах се с приятели, че трябва да знам от кой детски магазин са купували гардерба.

 

Д: Между другото, преди няколко дни бях на концерта на The Weekend и макар да не съм му супер фен, щях да пусна сълзичка като видях колко добре е изпълнена сценографията. Ей така, като артист към артист, че някой е успял да създаде с такъв размах турнето си, което колкото и да го хейтиха за ролята в “The Idol”, в крайна сметка беше разпродадено. 

Bibons - кадър от рекламен тв спот за Fashion Days

 

Е: Някои от епизодите са с по-висок рейтинг от “Еуфория”.

 

Д: Има защо – колкото и да го хейтят, сериалът провокира, а в днешно време това да се случи си е цяло явление. “The Idol” ошамарваше постоянно и те мяташе в някакви екстремни чувства. 

 

Б: Има много вложена символика и по всеки параграф се е случил задълбочен анализ, така че на който не му е харесал, би му било много трудно да се обоснове отвъд: “Дойде ми в повече”.

 

Е: Освен да си пожелаем повече критична мисъл на хейт влакчето.

 

Д: Наздраве за този финал. 

 

Б: Чин-чин!

signature
Scroll to Top

Fragmeаnt Newsletter

Седмично мисловно гурме от главния редактор

Абонирайте се. Има сос.

Всяка неделя. Почти.