Все по-рядко се удивляваме, а само преди по-малко от два века дори наситеното турско синьо багрило в материите е доставяло възторг. Сега и триизмерното потапяне във въображаеми светове не може да разбърка съзнанието за повече от няколко часа. Тази истина обаче не се отнася до всички. Визионерите, които успяват да направят своя скок в бъдещето само със силата на идеите, преобръщат платнището на предвидимото, превръщайки разкъсаните парчета от нашите очаквания в изцяло нови форми. С няколко от тях, в света на дизайна и изкуството ще ви разкажем съвместно с Motorola, които се приближиха до Лигата на Визионерите с новото устройство Razr. 

Маестро Стефан Кънчев

Маестро Стефан Кънчев е гений на приложното изкуство в България – името му се свързва със запазени знаци (лога) от миналия век из целия свят.  Въпреки че Маестро е автор на над хиляда запазени знака и шестстотин марки, и е един от малцината българи, включени в световната енциклопедия “ Кой кой е в изкуството, в България името му е непознато. Публикуваният в САЩ през 1984г. световен справочник “Лого Интернешънъл” му е отделил най-голямо място от всички останали имена, включени в съдържанието. През 1994г. Стефан Кънчев е признат за един от десетте най-добри майстори на запазени знаци в света и се нарежда до имена като Пол Ранд и Сол Бас (автори на логата на IBM, Ikea, UPS, Adobe…). Логата на Маестро Кънчев са образец за запазен знак, защото стоят еднакво добре във всеки размер и среда. Те не губят идентичност, независимо колко са смалени и изглеждат също така адекватно в днешни дни, както преди няколко десетилетия. Маестро Кънчев твори лога, в които се усеща ехото на традиционното приложно изкуство, но те са също така универсални. Той вплита традиционните за соц реализма знаци в хомогенна и адекватна на световните пазари визия като истински визионер на своето време.  

Маестро Стефан Кънчев, Личен архив
Архив от японското списание "Idea"
Флорънс Ноу, Личен архив

Флорънс Ноу

Днешните просторни офиси с разнообразни кътове за неформално общуване, звучни цветове и удобни кресла с хромирани структури не са плод на развиващата се корпоративна среда, която иска да съблазни своите кадри, правейки офисите все по-хармонични. Всъщност, визионерът, премахнал офис кабинките и наложил тенденцията на “open plan”пространствата е Флорънс Ноу. Останала сирак на 12 години, провидението я свързва с директорката на училището за приложни изкуства, в което учи, превръщайки се в нейно протеже. Така се запознава с ключови за развитието на европейските архитектура и дизайн професионалисти – Чарлс Иймс, Уолтър Гропиус и Марсел Бройер. 

Силно повлияна от немската школа по дизайн Баухаус, тя насърчава модернистичното сливане на архитектура, изкуство, дизайн и функционалност в планирането на интериорите си. Когато обаче се омъжва за немския мебелен предприемча Ханс Нол, Флорънс успява да прояви пълния си визионерски размах. Абсолютна “power двойка”, двамата превръщат Knoll Associates в най-голямата и престижна дизайнерска фирма от високия сегмент с над 35 шоурума в САЩ и света. 

Дизайните на Флорънс Нол – изчистени и функционални, са все така адекватни за съвременния поглед и през последния половин век, повлияли естетическото развитие на дизайнери и архитекти от цял свят.

Офис интериори от Флорън Ноу - средата на миналия век

Viva Magenta!

Докато “Децата на цветята” през 60-те изпълват света с пъстрите си фриволни хипи общности, цветовете за първи път са обединени и класифицирани. Цветовата система Pantone е фундаментална за не една професия – през 1963г. компанията наименува и класифицира всички възможни цветови палитри като за първи път нагледно могат да се съпоставят върху картелка с формата на ветрило. Всеки цвят, тон и оттенък получава номер и име – така Pantone написва учебник по съвпадение на цветовете, които дизайнери, произовдители на бои и текстил от цял свят използват, за да калибрират визията по проектите си.

От началото на века  Pantone  избира цвят на годината като визия за тенденцията, която ще определя посланията за следващите 365 дни. За 2023-та година това е дръзката вариация на червено “Viva Magenta”, който Институтът определя като “смел, безстрашен и пулсиращ, насърчаващ експериментирането и изразяването без задръжки”. В колаборация с Pantone, тази година Motorola представя flip телефона Razr (намигване от миналото и Motorola-та с капаче) в цвета на годината Viva Magenta и честно казано, ми е трудно да се сетя за мобилно устройство с повече персоналност и заявка за визионерски размах.

Марина Абрамович - портрет от Марко Ризич за The New York Times

Марина Абрамович

Ако има една дума, с която може да се обобщи творчеството на Абрамович, то това е “преодоляване”. Майката на пърформънс изкуството изследва границите на физическата и емоционална издържливост, изправяйки се срещу страховете си, а и тези, които всички ние носим. Тя не се страхува да се покаже истински уязвима. Като в “Ритъм 0”, когато лежи в галерия в Неапол до маса с 72 предмета, включително камшици, капан за мишки, вериги и пистолет, позволявайки на посетителите да направят каквото поискат с тялото ѝ. Oт този спектакъл тя все още носи белези. В “Ритъм 10” пък, пронизва с нож разтоянието между пръстите си.Зрителите помнят и “Artist is present”, където ден след ден по осем часа дневно, в продължение на три месеца всеки желаещ можеше да седне срещу нея и да я наблюдава, докато тя присъства, непомръдвайки и със цялата дълбочина на пронизващия си поглед. В един от дните, в края на тримесечието се появява Улай, с когото се разделят преди повече от десетилетие без да се видят и чуят повече. Този момент със сигурност ще остане един от най-силните в историята на съвременното пърформънс изкуство. Използвайки тялото си като основен инструмент, Марина Абрамович се тласка до крайност, променяйки състоянието на съзнанието си. Най-обикновените действия като стоене, лежане, сънуване и мислене се пречупват през творчеството на Марина, изменяйки се до проявяване на уникално и извънрамково психично състояние. 

Марина Абрамович и Улай се срещат за първи път след раздялата в MOMA,"Artist is Present"
Марина и Улай
Антъни Вакарело, Wall Street Journal

Антъни Вакарело

Да изненадаш в света на модата, отправяйки реверанс към наследството на модната къща, в чийто обувки стъпваш, но едновременно с това, създавайки свое, е причината Антъни Вакарело да остане дълго споменавано име. Дефилетата, които създава за Saint Laurent са преживявания, които истински вълнуват и дори разплакват аудиторията. Като онзи исторически момент през юли 2022-ра, когато на час от Маракеш, в пустинята Агафай, той представи визията си за мъжка мода. Ревюто на Антъни идва в момент на криза на идентичността за фешън амплоато на силния пол – дизайнерите са объркани от новите изразни средства и темите за полова идентичност и не знаят за кои точно клиенти да говорят и какво търсят те от своя страна. В Маракеш Вакарело отговаря категорично и навременно, създавайки колекция за мъже, които искат да изглеждат стилно, да живеят амбициозно, но и да имат сетивност за чувствените наслади на живота.

Модното шоу пролет/лято 2022 в пустинята в Мароко
signature
Scroll to Top

Fragmeаnt Newsletter

Седмично мисловно гурме от главния редактор

Абонирайте се. Има сос.

Всяка неделя. Почти.