Шокиращо, вълнуващо и многопластово

 

Две седмици след като с Камелия Ноева се върнахме от 48-часов трип до Париж с основната цел да видим ретроспективната изложба за модна къща Schiaparelli, седмица на модата в Париж стартира с една провокация, която не остави никой с достъп до социалните мрежи безпристрастен. Елза Скиапарелли и нейното наследство ни взе дъха в залите на Musée des Arts décoratifs. Когато малко след това станахме свидетели на кенсъл реакцията по повод новата им haute couture колекция, с Камелия седнахме на по чаша пенливо, за да разнищим в дълбочина въпросите около скандала, етичните и естетически препъни камъни и културните и социални нюанси на темата. 

Разговорът е редактиран с цел добавяне на яснота.

Е: Да започнем от там, че темата на колекцията, с която Даниел Роузбъри взриви модната сцена е Дантевият “Ад”. За него тя е метафора на собствения му опит и натиска да създаде нещо ново и невиждано, което да смая зрителите. 

 

К: В крайна сметка целта е постигната.

 

Е: Какво се случва обаче – новите арт директори в модния свят трябва да изумяват, шокират и провокират, за да са адекватни на новото време, така ли?

 

К: Да започнем от свръх консуматорската култура в индустрията, която докара всяка модна къща и дори стрийт брандове да изкарват по 14 колекции на година. Преди имаше пролет/лято и есен/зима, а сега е круизна колекция, капсулна колекция, виладжийска колекция и какво ли още не. Буквално десетилетие назад бях супер ентусиазирана да гледам седмици на модата и да си запазвам нещата, които на мен са ми харесали от любими дизайнери. И в един момент след четвъртата година, започах да осъзнавам как всичко се слива, тенденциите изчезват или се преповтарят, уеднаквяват и обезсмислят.

 

Е: Говорим за период в началото на интернет – преди да имаме телефони в джобовете. 

 

К: Именно – нямаше толкова голям достъп до информация непрекъснато. Тогава имахме желанието да търсим нещата, които ни интересуват. В момента по-скоро информацията ти се набутва, заливайки те отвсякъде.

 

Е: Тогава според теб какъв е бил първият мотив на Даниел Роузбъри – да шокира или да направи колекция, манифестираща невероятното занаятчийство и изключителния детайл при създаването на висша мода?

Трите провокативни рокли от Седмица на модата в Париж '23

К: Според мен и двете по равно, но по-важно е, че реакциите щяха да бъдат различни, ако тази колекция се бе случила по времето на Елза Скиапарелли, през 90-те или ранните 2000-дни. Но в днешно време – дума да не става. Това, което всъщноост се случи е, че всички настръхнаха, много се обидиха и възпалиха, а не се запитаха малко по-издълбоко каква е причината за това.

 

Е: Изглежда беше по-лесно да се пресподелят хилядите сторита и мемета, защото политкоректността ни е по-важна от критичното мислене. Все пак, няма как да не отчетем и друго – живеем във времена, в които биоразнообразието и темата за бъдещето на Земята все повече ни касае, така че е нормално хората да са по-чувствителни по тези въпроси. 

 

К: Така е. Но нека да не е стадно. Първо, да не забравяме че Роузбъри трябва да отговори на много големи очаквания – ти сама видя що за визионер, творец и некомформист е била самата Елза Скиапарелли. Той поема къщата през 2019-та, която е затворила след смъртта й, но реално тази година е истинският му дебют. Разбира се, че всички погледи ще са насочени към него и разбира се, че той ще се опита да ги грабне. В крайна сметка Роузбъри доказа, че дори в днешно време, в което сме видяли всичко, модата все пак може да изненадва и вълнува.

Е: И ето как стигаме до проблема, заради който всички скочиха. Етично ли е да покажеш дреха с голяма триизмерна приличаща на истинска лъвска глава и това прави ли те прокламатор на трофейното ловуване?

 

К: А етично ли е първосигнално да заклеймяваш, без да се опитваш да разбереш идеята зад това? Има ли убито животно – няма. Има ли концепция, освен първичната да провокира – има. Има ли изключителен занаятчийски труд и хиляди часове човекоработа, необходими за създаването на тези образи и типични за висшата мода велични в занаятчийството – има. Какъв е проблемът? Нали това е изкуство? Изкуството трябва ли да се слага в някакви рамки и непременно да е угодно на всеки?

 

Е: Ако питаш мен – не. То може и трябва да провокира, да задава въпроси, да въодушевява, но не е негова работа непременно да дава отговори или да е нравоучител. В случая първичното в хората надделя – да са част от кенсъл вълната и да натиснат “share” бутона, но не и да помислят има ли етичен казус тук. 

 

К: И в крайна сметка на ловците на трофейни животни грам не им пука за висшата мода и Schiaparelli. 

Портрет на Елза Скиапарелли от ретроспективната изложба в Париж

Е: И още нещо – Cavalli може да имитира животни с принтовете си, Готие може да изкара рокли с пеперуди, означава ли това, че се прокламира закърфичването на пеперуди в рамка? В крайна сметка не е ли първоначалното определение на изкуството да имитира природата. 

 

К: Абсолютно. Хората скочиха и срещу естетическата стойност. Първо, решиха да се фокусират върху трите рокли от цялата колекция, която беше изключителна. Добре, съгласна съм, че белият тигър прилича на плюшена играчка, опъната върху облегалката на соц диван. Лъвът мммм, не, може би за клип или фотосесия – ОК. Обаче черният вълк върху Наоми Кемпбъл пръска, брутален е, много ме кефи. 

 

Е: Дори Doja Cat мина някак между капките, а е стояла с часове да я инкрустират с хилядите камъни и да я направят да прилича на дявол. 

 

К: И тя, и Кайли Дженър не бяха случайни. Кайли разлая пресата още с появяването си с лъвската глава, преди да видим ревюто. 

 

Е: Избраха на първи ред да седне личност, която е противоречива и дори презирана, но все пак – известна.

К: Именно. Трябва да си супер заблуден и да не знаеш в кой свят се намираш, за да не прозреш как от модната къща чрез провокация се опитват да се наложат на пазара. И то на Холивудския пазар. Те така или иначе работят за червения килим, работят за хора, които искат прожекторите да сочат към тях, всички да говорят за тях, без значение как ще ги одумват. Защото важното е да има коментарчета, а не какво се коментира. ПР отдела на Schiaparelli – шапо!

 

Е: Хората също така забравиха много бързо хейта си и няколко седмици след ревюто, вече споделят Бийонсе на Golden Globe и Киара Ферани, която получи наградата на GQ за “Жена на годината” в Schiaparelli. Аплодисментите заваляха и изведнъж се сетиха, че колекцията има и други рокли.

Киара Ферани на номинациите на списание GQ

К: Късопаметни сме. Колкото ни е attention span-a, толкова и паметта. 

 

Е: Ако трябва да внимаваме непрекъснато дали няма да настъпим някоя етична тема по пръстите, правейки изкуство и нещо красиво, значи съвсем скоро ще се обезличим.

 

К: Ами дай да ходим всички в бежово, с анцузите, нормкор и да се приключва.

 

Е: Да няма полове, аморфно.

 

К: Поляризирането не означава непременно стереотип.

 

Е: Има и нещо друго – колкото повече ни е страх и страним да сме полярни, толкова по-мълчаливи и безлични ставаме. В същото време ни е все по-трудно реално да се замисляме над това кое е добро и кое – лошо. 

 

К: Както и да взимаме решения, базирани на подобно разграничаване. За да имаш мисъл, тя трябва да ти се роди в главата и да я отстояваш. Когато си воден от масата и общото мнение – да си комформист и да не засягаш никого, как ще родиш собствени възгледи, как ще развиеш критичния си ум?

 

Колекцията на Роузбъри разбира се не беше съставена само от три рокли и прави реверанс икъм творчеството на Елза Скиапарелли

 

Е: Няма как да се случи. Мисля си и още нещо – преди висшата мода е била отворена за има-няма 300 байъра, а сега вече е достъпна за всеки с интернет. Какво ще се случи според теб, имайки предвид, че сега всеки може да коментира и да става част от този свят, което преди беше задача и отговорност на професионалистите в бранша?

 

К: Кенсъл ефектът след ревюто доказа, че шумните коментатори се превръщат в лидери на менние. Това за мен е проблемът – бързото усилване и преувеличаване на една гледна точка, която конформисткото мислене добетонира така, че критичната мисъл е изключена преди да й се даде шанс. 

 

Е: Нека се върнем и на изложбата, която отбелязваше живота и творчеството на Елза Скиапарелли. Разкажи ми какво почувства там.

К: Преди да отидем проучих какво може да ме очаква – бях много изумена от една нейна колекция, свързана с астрологията. Исках да се изненадам. Мечтаех да видя на живо една пелерина-наметало, в черно, везана, с картина на коне и слънцето. Казах си “Ей това ако го видя, може да се мре в турболенция” (препратка към ужасяващия полет на отиване, в който се молехме за живота си). Влизаме, и първо много ми хареса посрещането – стълбите с голямото слънце, което така те привлича. Розовият цвят, който кара душата ти да се опари от красота. Толкова се бях превъзбудила, че 80% от снимките ми не са на фокус, знаеш как като снимам и спирам да дишам. Исках да запазя всичко с очи, просто да гледам и попивам. Беше много сюрреалистично. 

 

Е: Изложбата беше подредена с невероятен ембиънс, който поставяше роклите на фокус.

 

К:Всяко стъпало нагоре при изкачванете на етажите те вкарваше все по-дълбоко в идеята, докато стигнеш върха. Нещо, което не съм очаквала, че ще ми се случи – да се разплача пред величито на една рокля. И то може би рокля, която няма да направи такова впечатление – видях един златен водопаден шлейф и си представих труда необходим всеки един елемент да бъде зашит там. Потекоха ми сълзите – беше много странно. Да отдадеш почит пред триумфа на една идея, която се е родила, минала е през лист хартия и се е превърнала в изкуство, което можеш да видиш и пипнеш. 

Приглушена светлина и перфектен ембиънс в ретроспективната изложба на Модна къща Sciaparelli в Париж
Роклята, която разплака Камелия от възторг
Първата зала на изложбата с огледалата и скиците
Последният етаж на ретроспективата с мултимедията и творенията от Модната къща в наши дни

Е: А помниш ли как в началото влязохме в една огледална зала с много а ла Vogue скици?

К: Натъкваш се на отражението си навсякъде – беше поставено като да усили усещането за его. После потъваш в света на Елза и накрая се губиш в реалността такава, каквато ни заобикаля – поп култура и бомбардировка за сетивата. На финала имаше екрани, музика, малко изпадаш във FOMO транс. Абсолютна метафора на времето, в което живеем сега. 

Е: Което всъщност е и причината да говорим за тези събития. Модата е изкуство, което в крайна сметка е част и от поп-културата, стигаща и до социалния ландшафт. 

К: Всичко е много по-дълбоко и свързано, отколкото си даваме сметка. 

Е: Стига само да му отделим малко повече време и да се замилим. 

К: Я допълни бъблито в чашата и наздраве за критичната мисъл!

Е: Чин-чин!

Scroll to Top
Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors

Fragmeаnt Newsletter

Седмично мисловно гурме от главния редактор

Абонирайте се. Има сос.

Всяка неделя. Почти.