Фотограф: Евгени Кирилов
Make-up: Деян Христов
Стилист: Жаклин Гочева-Кайл
Ако щастието означава това, което мислиш и това, което правиш да са едно, то Жаклин Гочева-Кайл е много повече от щастлив човек. При нея интегритетът се пренася и в гардероба, дома и цялостното отношение към вещите – винаги от естествени материи, добре структурирани основи и с изчистен дизайн. Завършила Технически Университет Берлин специалност “Архитектура”, тя се връща в България, насочвайки се към интериорния дизайн, но едно предизвикателство обръща хода на личната й история с дрехите.
Търсейки правилната сватбена рокля от чиста коприна, “slip” кройка и без компромис в качеството, тя осъзнава, че единственият начин да я има, е да си я ушие сама. Дългият път на коприната извървява с типичната скорпионско-козирошка непреклонност към компромис и желание да създаде точно роклята, с която си представя да се омъжи. “Никога не съм си мечтала за булчински рокли и не вярвам в консуматорския подход да си я купиш и да я облечеш веднъж. Дори на бала си носих топ с пола, за да ги комбинирам поотделно в последствие. Затова и търсех класическа “slip” рокля, която после да комбинирам с кожено яке и кубинки за ежедневието. ”
Срещам се с Джаки, за да си поговорим за предизвикателството да развиваш малък луксозен бранд пред аудитория, която все още възприема лукса като показно лого, но и за необходимостта да не можеш иначе. За да оцениш ByJGK се изисква специален усет към фините нива – да осъзнаеш категорията “луксозно” през качествата на материята, кройката, пътя до закачалката и сарториалния финес, с които те пренасят
от сутрешните ангажименти до вечерния коктейл.
Копринените “slip” рокли от ByJGK се разпознават от далеч – начина, по който материята се движи по тялото, издължаваща силуета, оттенъците, с които сякаш коприната рисува нови светове. За да стигне до най-качествената коприна в Европа, с която се шие за брандове като Chanel и Hermes, Джаки предприема пътуване “на сляпо” до Италия. Тъкмо преди да се откаже, след няколко разочароващи срещи, тя прави последен опит да намери производител. Отваря Google Maps и стига до огромна производствена база, без ясен вход, без уговорка и без особен шанс за развръзка.
Провидението обаче й се усмихва – Джаки догонва спедиторски бус и стига до един от входовете на многобройните халета. Отварят й подозрително, а смазващата юлска жега не може да спре екзалтирания й поток от думи. С малко блъф а ла “Аз знам от едни сигурни източници, че тук правите най-добрата коприна” и с достатъчно смелост, тя си урежда среща. “Отиваме в стаята с мострите и мъжът, зает с моя казус, започва да ме разпитва – казвам му, че искам черна и бяла, ама не бяла и не екрю, защото… той ме поглежда изпод вежда.” Джаки набързо ми обяснява, че коприната в цвят екрю състарява, а след това още по-бързо изстрелва продължението на историята. “Отива той да ми търси цветовете и го виждам как отдалече носи светлите. Крещя, че искам ей онзи, в лявата ръка.” Мъжът й, който храбро я придружава в копринената одисея едвам я удържа – Джаки е видяла перфектните цветове и ентусиазмът й извира от всяка клетка на тялото. “Единият цвят има оттенъци от сиво до зелено – отразява светлината точно като диамант.”
Слушайки я да говори за качеството на коприната (22 моми, перфектна плътност), за играта на нюансите и майсторството при работата с толкова фина материя, осъзнавам колко дълбоко Жаклин се е инвестирала в мисията да създаде перфектната копринена рокля. Питам я защо го прави, имайки предвид ограничения пазар тук и невероятните главоболия, за да стигне до финалния резултат, а тя ми отвръща без да се замисли “О, аз съм страшен идеалист”.
По въпроса дали в България публиката е достатъчно узряла, за да разпознае лукса на подобна непреходна дреха, която не крещи “скъпо” само заради лейбъла си, Джаки има интересни наблюдения. “Малко са хората с възможности, които нямат нужда да си покажат етикетите. Клиентите, които си поръчват от мен влизат в магазина, влюбват се в дрехата, но не могат да си я позволят. Те обаче се решават, събират и знаят, че искат да инвестират в нещо стилно, качествено и непреходно. Покупката е много съзнателна, а голяма част от тях дори си взимат по два цвята. От клиентите с възможностите, по-често съм чувала “Ох, каква е тая нощница…”. Мисля си, че бранд като ByJGK би имал съвсем друга история на успеха в скандинавските държави, но е добре, че и тук има непримирими идеалисти.
Една особеност на копринените рокли би накарала всеки да примигне в учудване. Оказва се, че за изработката на една са необходими три метра плат: “Коприната се шие на верев, важно е, защото ако следиш правата нишка на материтята, остава твърдо. Ако си S и мацка която е с ханш 94см няма да влезе в нея, защото няма еластан. Съответно като шиеш на верев, шиеш на 45 градуса по нишката. Тоест вместо метър и 30, са необходими 3 метра. Така се получава естествена еластичност, която пък в последствие да придаде лекота на движението и да доскулпутира силуета. В резултат една рокля, която е XS може да стане за жена с размер S.”
Темата с еластичността на материята се оказва важна не само за дизайна при копринената рокля, но и за бейсик колекцията, за която Джаки открива перфектното джърси. Bodycon роклята и топовете, на които Джаки се решава след обстоен рисърч да намери качествени бейсик модели (дори Кардашиян оказва се, носи полиестер),се усещат като втора кожа. Затворете очи и си представете докосването на памук, коприна и мериносова вълна – изморено от допира на синтетични влакна, тялото ви сякаш ще въздъхне дълбоко с облекчение, докосвайки се до ByJGK .
За одисеята да се добере до точно този меланж няма да ни стигне още една статия, но в крайна сметка Джаки отново успява да затвърди нежеланието си за компромис. Подобно на копринените рокли, бейсик колекцията разчита на перфектна кройка и материя – усещането им е като да носите втора много по-фина, мека и ефирна кожа, а това, което нашепват дрехите от ByJGK е “тих лукс”.
Точно този, за който си струва да бъдем идеалисти.
