Written by Елена Сергова

Този пост е отговор на въпроса за качествената бутикова и алтернативна музика у нас. Вярвам, че има хора, които просто не са имали шанса да се докоснат до хубави саунд и да развият ухото си и въпреки че последните 15 години ми бяха посветени на клубната музика (добрите приятелчета techno и house), няма как да не отворя сърцето си за новите български изпълнители и продуценти. И понеже музиката е единтсвеното изкуство, което е когнитивно разбираемо за всички нас, ви оставям няколко следи в този пост, с които да рафинирате алгоритъма в YouTube.

Пичове, добрата музика трябва да бъде споделяна и ако имате приятел, който е от онези музикални мелези без една колонка вкъщи, пуснете му тези парчета у вас и запалете искрата. 

Когато приятелството на две момчета, израстнали във “Факултета”, се развива в музикален и стрийт проект, а първите им видеа са режисирани от Крис Захариев, усилваме волумето и се опитваме да не подлудим съседите с тоя лупп, на който слушаме парчетата.

Крис Макаров и Юлиян Славчев от “Молец” започнаха с доста пипнат стрийстайл бранд с кауза (Храбър) , но парчетата надхвърлиха всички очаквания за адекватни и стойностни “душеизлияния” в мазен бийт.  Очакваме още многопластова бутикова музика от тях и дори да сме от десетте процента, които я разбират, Крис и Юлиян знаят, че пак ще си е струвало. 

Гена и LEENA са изключително адекватно и очаквано комбо и миналата година зарадваха с колаборация в едно от парчетата на бийтмейкъра за EP-то “ВАКУУМ”.

Разтапящ нежен вокал, саксофон и лиричен секси бийт превръщат “Илюзия” в перфектно попълнение към “Love” плейлистата.  

Ако това, че Тони Стораро присъства в този блогпост ви озадачава, ще кажа само, че е време да отворим съзнанието, защото толкова тежък египетски вайб в беге музиката могат да направят само Kan Wakan и Тони Стораро. 

Предлагам вместо да повдигаме вежди като политкоректни културтрегери с леко глътнато и бастунесто поведение, да си пуснем всичко от Kan Wakan и да разберем какво е то многопластово концептуално продуциране на музика. 

Ода на лаптопа, защото YOUNG BB YOUNG не се взима твърде насериозно, което го изтрелва мигновено напред. Каквото и да правите пред екрана, чуете ли това парче веднъж, ще си пеете “на моя лаптоп” и пред Ексела, и в Гуугъл, и ако мен, борите блог, бийтове, или пасианс. Ако пък като моя лаптоп му е изгърмял дисплея, “LAPTOP” ще звучи с двойна доза ирония. 

Lunikk са издали само две парчета, но влизат в листата за следене, а “Ricin” е доста гъзарско и драматично, с разцепващ бангър алтернативно парче. Видеото ми е много а ла “Crash” на Дейвид Кроненберг и въобще целият декадентско глам вайб е един път. 

Говорим ли за новата Хип-хоп вълна и качествен бийт с дълбоки и смислени текстове, не може да не говорим за ЖЛЪЧ (и Григовор, и Гена от SoCalledCrew). “Любов” е едно от парчетата, които ако Сенека живееше в наши дни и беше рапър, би написал в писмо до Луцилий. Жесток текстописец и интелигентен рапър, за музиката ЖЛЪЧ казва, че не може да гледа като на работа, защото я прави без усилие. 

И си личи, бих добавила аз. 

Ако си мислите, че няма як беге трап, значи не сте попадали на този мъж Дева. V:RGO е набор 98, така че можем да си представим колко още тепърва ще се развива (в трапа, не в регетон музиката, накъдето залита напоследък, надявам се). 

“Няма време да бутаме slow” и с тоя лайтмотив V:RGO е доста надъхващ – само се надявам наборите му, които го слушат, да разбират по-добре текстовете, а не да ходят на лайв-ове, за да гъзареят и тегавеят. 

Даваме им време – ще порастнат. 

signature
Scroll to Top
Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors

Fragmeаnt Newsletter

Седмично мисловно гурме от главния редактор

Абонирайте се. Има сос.

Всяка неделя. Почти.