Този пост е отговор на въпроса за качествената бутикова и алтернативна музика у нас. Вярвам, че има хора, които просто не са имали шанса да се докоснат до хубави саунд и да развият ухото си и въпреки че последните 15 години ми бяха посветени на клубната музика (добрите приятелчета techno и house), няма как да не отворя сърцето си за новите български изпълнители и продуценти. И понеже музиката е единтсвеното изкуство, което е когнитивно разбираемо за всички нас, ви оставям няколко следи в този пост, с които да рафинирате алгоритъма в YouTube.
Пичове, добрата музика трябва да бъде споделяна и ако имате приятел, който е от онези музикални мелези без една колонка вкъщи, пуснете му тези парчета у вас и запалете искрата.
Когато приятелството на две момчета, израстнали във “Факултета”, се развива в музикален и стрийт проект, а първите им видеа са режисирани от Крис Захариев, усилваме волумето и се опитваме да не подлудим съседите с тоя лупп, на който слушаме парчетата.
Крис Макаров и Юлиян Славчев от “Молец” започнаха с доста пипнат стрийстайл бранд с кауза (Храбър) , но парчетата надхвърлиха всички очаквания за адекватни и стойностни “душеизлияния” в мазен бийт. Очакваме още многопластова бутикова музика от тях и дори да сме от десетте процента, които я разбират, Крис и Юлиян знаят, че пак ще си е струвало.
Гена и LEENA са изключително адекватно и очаквано комбо и миналата година зарадваха с колаборация в едно от парчетата на бийтмейкъра за EP-то “ВАКУУМ”.
Разтапящ нежен вокал, саксофон и лиричен секси бийт превръщат “Илюзия” в перфектно попълнение към “Love” плейлистата.
Ако това, че Тони Стораро присъства в този блогпост ви озадачава, ще кажа само, че е време да отворим съзнанието, защото толкова тежък египетски вайб в беге музиката могат да направят само Kan Wakan и Тони Стораро.
Предлагам вместо да повдигаме вежди като политкоректни културтрегери с леко глътнато и бастунесто поведение, да си пуснем всичко от Kan Wakan и да разберем какво е то многопластово концептуално продуциране на музика.
Ода на лаптопа, защото YOUNG BB YOUNG не се взима твърде насериозно, което го изтрелва мигновено напред. Каквото и да правите пред екрана, чуете ли това парче веднъж, ще си пеете “на моя лаптоп” и пред Ексела, и в Гуугъл, и ако мен, борите блог, бийтове, или пасианс. Ако пък като моя лаптоп му е изгърмял дисплея, “LAPTOP” ще звучи с двойна доза ирония.
Говорим ли за новата Хип-хоп вълна и качествен бийт с дълбоки и смислени текстове, не може да не говорим за ЖЛЪЧ (и Григовор, и Гена от SoCalledCrew). “Любов” е едно от парчетата, които ако Сенека живееше в наши дни и беше рапър, би написал в писмо до Луцилий. Жесток текстописец и интелигентен рапър, за музиката ЖЛЪЧ казва, че не може да гледа като на работа, защото я прави без усилие.
И си личи, бих добавила аз.
Ако си мислите, че няма як беге трап, значи не сте попадали на този мъж Дева. V:RGO е набор 98, така че можем да си представим колко още тепърва ще се развива (в трапа, не в регетон музиката, накъдето залита напоследък, надявам се).
“Няма време да бутаме slow” и с тоя лайтмотив V:RGO е доста надъхващ – само се надявам наборите му, които го слушат, да разбират по-добре текстовете, а не да ходят на лайв-ове, за да гъзареят и тегавеят.
Даваме им време – ще порастнат.
