Photographed by Elena Sergova
Written by Elena Srgova

Петък сутрин е, облечена в копринен панталон в ар нуво десен, горнище на бански, оформящо добре изправените ми рамене, се любувам на гъстия каймак в чашата еспресо, вдишвайки обещанието на деня. През главата ми преминават мисли, които решавам да проследя – представям си, че точно така вероятно се усеща онази приятелка, която винаги е със съвършен педикюр и посреща сутрините с кръстосани крака на ратановите мебели в Бояна. Не е голддигър, но някак всичките мъже, с които е била, имат колекция от часовници …  не Casio. 

Та, чувствам се аз като Милена (да я наречем така) и си спомням, че преди няколко дни бях поканена “на разходка” от един италианец, с който се оказа, че ваканцуваме в един район. Очаквах покана поне за вечеря, а получих зов за разхода, след като е задоволил небцето си със съмнителната храна в курорта, в компанията на майка си и семейството, дошли в Слънчев бряг на почивка. Сякаш още тогава трябваше да ми светне червената лампичка, но нали съм широко скроена и в копринен панталон, все някак се забърквам в подобни сюжети. 

Да си сингъл и след 30-те не е както когато бях на 20 и очакванията стигаха до това да … очаквания всъщност нямаше. Сега е друго – летвата е високо вдигната, трябва да може да образува изречения по различни теми и без твърде силен диалект, да има хубави ръце, да не гласува за ГЕРБ и разбира се, чувството за хумор. Ако пък успее да вземе решение за мястото на първата среща, че и плати сметката – викаме го за следващия епизод на Ергенът. 

Не искам да звуча като Карина Брадшопова от Балкана, а по-скоро да намекна, че трябва да се  учим от добрите. И понеже съм изгубила тренинг на дейтинга, а не ми се и тренира, реших, че ще подходя към темата като с писането на ПР материали – взимаш си най-доброто от тук и от там, преформираш, така че да ухае на теб и се надяваш, че ще отстреля на точното място. 

Карина е на гости на морето (покрайнините на Слънчев бряг) и за да превърна всеки опит в материал, който да си струва вашия следобед, ето какво си взех назаем от рускините.

“Я ни хачу завтърка”

Да речем, че първа среща е имало и се е стигнало до там, че сте в компанията си по изгрев слънце, а дори  не е Джулай морнинг. Той е абсолютен джентълмен и решава да ви възнагради с обилна закуска, за да възстанови силите, а и защото има срещи, които просто ти се иска да удължиш максимално. При въпроса какво да вземе за закуска, нормалното момиче би отговорило плод, жената-телец би казала “Яйца Бенедикт”, но рускинята, от която се учим, има най-добрия отговор. “Я не хачу завтърка, я хачу ишо един оргазъм”. Репликата, която слага край на дерзанията въглехидрат, или не за закуска и се превръщат в лайтмотив на успешния дейтинг. Ползвайте си я, тя черпи, защото нея я черпят не само “ишо един оргазъм”, но вероятно и кралски скариди на Marina Dinevi.

“Бизнес или удовольствие”

Да речем, че са ви поканили на обяд, при което не сте напълно убедена дали ще се говори по бизнес, или той просто е женен. Добре де, решавате, че в най-добрия случай, може да сте се сдобили с нов клиент, а в най-лошия… да му мислят женените. Стигате до приличен ресторант, който иначе не бихте запомнили с нищо, освен, че прилича на куп други прилични ресторанти в града и вече се проклинате за избора на бяла риза с дънки, защото всички сервитьорки на локацията са облечени така. Наричаме ги статисти. Приближава се мъжът в главната роля, усмихва се, колената омекват, всичко започва добре, все пак носите statement бижу и би трябвало да е достатъчно, за да ви отличи от статистките, които сякаш се борят за поглед, предусещайки желанията му за поръчка. Все още не е ясно какво е естеството на интерес и за да разтопите леда, а и да разберете това потенциален клиент ли е, се съветвате ще вземете ли нещо от винената листа. Смутен поглед, не е очаквал маркетинговият му специалист да пие вино на обяд. Отговорът по руски “ Никогда не смешивайте бизнес и удовольствие – это для новичков”. Епилогът на етюда остава отворен за итнерпретации, но вероятно долар за бизнес и още нещо все пак е замесен в равносметката.

“С кухни любви”

Решавате да поканите новопознатия Купидон, който не е твърде далечен и съмнителен, че да ви остави без порцелана на баба ви, идвайки на гости за по чаша чай, защото “истинска рускиня” познава добре своя Earl gray, а още по-добре, своя “lucky day”. Пропускате извинението, че е малко разхвърляно, въпреки че два часа преди това сте подреждали, чистили и скривали хаоса в кьошета и гардероби и водите госта в кухнята. Там се случва магията по руски, защото “настоящая русская женщина” знае как да натиска правилните бутони на мъжа. Усмихвате се широко, отваряте долапчето, от което ухае на прясно изпечен сладкиш и сервирате чай със случайния лапсус “Искаш ли секс… ъъъъ кекс”. Отговорили сте на всички очаквания за успешна връзка при мъжа – жената трябва да е ведра и усмихната, да е сготвила и да й се прави секс. Оставате запомнена завинаги, ако кексът е бил “като на мама” и го изпращате с бурканче бяло сладко, за да размишлява къде ще ви заведе на следващата среща. 

 

Статистическо погледнато, за всеки неруснак, да накара една рускиня да свърши, е като “honorable achievement” в LinkedIn и ако не си го сложи на портфолиото, то със сигурност би искал да го запишат на некролога му. Та, ако желаете да насосате малко нещата и след няколко срещи той още не е опитал да слезе “на юг”, една безобидна лъжа, че баба ви е с корен от Владивосток и сте една осма рускиня, няма да навреди никому. Майка ми ме е затрупала с книги, носещи заглавия от типа на “Мъжете обичат кучки” и “Как да бъдеш кралица”, които стоят заровени в килера и прашасват също като илюзията ми, че някога ще бъда като Милена с вирнатите крака върху ратанови мебели в Бояна. 

 

И все пак, моята малка победа е, че спрях да закусвам – “Я ни хачу завтърка”…

signature

Като списание, но бюлетин - всяка събота в мейлбокса.

Babe, just hit the subscribe button!