Нейното “платно” са перфектните хомогенни блатове, пухкавият крем, ваниловите глазурни феерии, а четките й са светлините и сенките. Кулинарният фотограф Габриела Христова застава за първи път зад обектива преди по-малко от 4 години и вече е едно от търсените имена в нишата си. “Хващам” я след десетдневен ангажимент, който е черешката на кариерата й досега – снимки за новата кулинарна книга “Моята кухня – Гурме Бебе” на Шеф Силвена Роу (очаквайте скоро). Споделя ми, че й се струва почти нереално как се развиват нещата, но ако видите портфолиото й, ще разберете, че зад тези кадри се крие изключителна отдаденост и отношение към света на визуалното и естетското.
В началото, когато фотографията започва да подклажда интереса й, Габи бързо се оказва най-тежко екипирания човек на приятелските излети – чантичката с обективи и статива е винаги с нея. Това, което започва като обичайното “щракане” на лавандулови и макови полета обаче, прераства в задълбочена работа по развиването на кулинарен блог. Докато е бременна с второто си дете, Габи открива, че публиката има огромен интерес към рецепти. Решава да загърби съвета на баба й да си почива докато бебето спи, и работи усилено по своя нов кулинарен блог. “Нямах търпение в началото да го пуснем, защото беше в процес “развитие в застой” – аз си направих едно лого и колкото повече време минаваше, толкова повече не ми харесваше. Смених логото и натиснах мъжа ми да излиза лайв, но и той е перфекционист като мен и все казваше, че не е готов.”
Като други успешни жени, направили своя кариерен завой по време на майчинството (тук четете за Лидия, която намери и разви бизнес ниша), Габи също отглежда едновременно децата и новата си страст. Опитът й като графичен дизайнер полага солидни основи, така че надграждането във фотографията да се получи адекватно – почти десетилетие тя живее в света на добрите пропорции, композиция и цветни съчетания. Когато взима апарата обаче, познанието се транслира във всеки пиксел от нейната работа.
“Не усещах умора, защото толкова исках да започна това свое пространство, че работата по него наред с майчинството вървяха чудесно ръка за ръка. Разбира се, че беше трудно, но за момент не ми е хрумвало да се откажа.” Думите й са допълнени от една естествена прямота в очите, притежавана само от хората, които знаят защо са тук. Говори отмерено и точно толкова, колкото е достатъчно, за да се заяви – нито повече, нито по-малко. Габриела Христова мисля си, е успяла именно заради тази категоричност, с която всеки ден се събужда, за да прави една идея по-добре това, което я осмисля. Рецептите в блога й са съставките към рецептата на успеха, която се готви бавно и отмерено, защото той не идва с последователите и шума в социалните мрежи.
Въпреки че монетизацията не стои като приоритет или цел за нея, това, което започва като блог, се развива като професионална реализация. Оказва се, че макар и този вид фотография да не е популярен, името й започва да работи за нея.
Първият платен гиг идва само две години след началото с лавандуловите полета и съвсем неочаквано “бойното кръщене” се случва в ресторант в Дряново. “Не трябва да си подценяваме аудиторията – има все повече бизнеси, които осъзнават необходимостта от качествена визуална презентация на менюто, а това, че има такива места в Габрово и Дряново, е още по-добър признак, че макар и бавно, нещата все пак се движат в правилната посока”.
Открила страстта към кулинарията и фотографията, Габриела е още един пример, че никога не е късно да направим рязък обрат и да затичаме зад други цели. Когато процесът е обмислен и със стабилната подкрепа на любимия човек, майчинството не е “game over”, а напротив – възможност да се озовем на следващото ниво, дълбоко свързани с истинската си същност на творци на собствения си живот.
Тогава е моментът, в който можем да вземем черешката от върха и да й се насладим с притоврени очи – “ммммммм”.
