Храна за сетивата

Срещнах Мартин по един много необичаен за времето ни начин – донесе домашноприготвен сладкиш на една от работилниците за плетене в неговия квартал. Решил, че като новодомец в София и страстен сладкар, ще се представи на местното къмюнити с апел за обратна връзка относно сладкиша. Между хъмканията и превъртнето на очите в очните ябълки от вкусовата сюблимност на …, ни беше много трудно да си измислил каквато и да е градивна критика. Водовъртеж от вкусове преливаше в небцето – леката игривост на кокоса в синхрон със сладостта на черешата, обгърнати от земния бадемов финал  и всичко това с типичната непреднамереност на домашен шедьовър. Туше – едно 25 годишно момче ни припомни за смисъла на храната като ключ към споделянето. 

Няколко дни по-късно се озовавам в апартамента на Мартин, където е приготвил любимия си сладкиш с лавандулов крем и още няколко вида бисквити. Предлага ми чай от дивата мента, растяща край къщата на родителите му. Големите смокини на масата първи приковават погледа ми – “Тези са от продукцията на семейството ми в Каварна, където една от бабите ми започна шеметно да отглежда сезонни плодове и зеленчуци. Има парче земя, отделено за моите нужди, където сеем култури, които отговарят на кулинарните ми търсения. Предимно череши, праскови, смокини, но сега опитваме за първи път и черна царевица. Не се притесняваме да експериментираме като големият план е да завършим кръга с всичко необходимо за десертите ми, произвеждайки собствена пшеница. Намерили сме стар сорт от семенна банка и тази година ще опитаме за първи път, но все пак, брашното е фундаментът”

Вкусът на смокините е наистина феноменален, особено в комбинация с крема от цедено мляко, мед, розмарин и праскови – отвежда ме в детството и голямото смокиново дърво в първата семейна къща. За Мартин именно тази реакция определя смисъла на страстта му към сладкарството. “Готвенето за семейство и приятели е причината да се запаля по този занаят – да създадеш атмосфера, която се завихря около масата, глъчта и шума, движението и споделянето. Тръгваш си поне малко променен след една добре подготвена споделена трапеза”. Точно тази непретенциозност на истинското готвене, което се случва, за да покажем обич и признателност повече, отколкото за да изпъкнем с виртуозност, е балансът, който прави Мартин също толкова шорокопалитрен, колкото и вкусовете на десертите му. От една страна, той е мъжът със страст към колекционирането на винтидж порцелан, отношение и детайл към модния стайлинг и гурме дестинациите, но от друга, в кухнята е човек, който иска да вижда лицата на гостите си блажено усихнати. Той не е хостът, при когото ще трябва да си припомняте за уроците на майка ви как да държите гърба изправен и лактите прибрани с книги под мишниците, докато се храните. Неговата покана е връщане към изначалното, споделеното и дори сакралното. 

Една такава специална вечеря, запознаваща старите му приятели от морския Север с новите от София, Мартин ще подготвки на скалите в Камен бряг, където са лавандуловите полета, част от земевладелието на семейството му. Събитието е ритуална подготовка за стартирането на малкия му бранд за домашни аксесоари Tarm, планиран да стигне до домовете на клиентите си на есен. “Ще започна със свещи с лавандулова есенция от нашето производство – приемам го като реверанс към миналото ми, но и продукт, без който не си представям да живея. Аз вече не паля лампи вкъщи – вечер горят само свещи. Също така си мисля, че преди да настъпи каквато и да е промяна в човек, той трябва да внесе малко светлина. Така давам парченце от нещо, което е мое, на някой друг. Цялата идея зад бранда е да работи на малки обороти с концепция “farm to house”.

 Получавам поканата си и след като го попитах дали все пак не иска да намерим още някой инфлуенсър, който да отбележи събитието, той ми кимна уверително: “Не, правя го за нас си – за да се отпразнуваме, да се погъделичкаме за още много маси с любими хора”. Опитвам своето парче от поантата на масата – Paris Brest и вкусът на лавандуловия крем ме понася там, в полетата, където всичките ми сетива са приютени в прегръдката на един феноменално вкусен сладкиш. “Тук съм едновременно на бул.Васил Левски , но и в лавандуловите полета”, казвам му премижавайки от удоволствие.

“Тук си у дома”, отговаря ми той. 

signature
Scroll to Top

Fragmeаnt Newsletter

Седмично мисловно гурме от главния редактор

Абонирайте се. Има сос.

Всяка неделя. Почти.