Може би сте имали от онова звънливо детство, в което дигиталният свят беше далечно бъдеще, а приключенията винаги означваха активности и природа. Събиране на есенни листа, които след месици и дори години намирахме на хербарий, позабравени между страниците на някоя книга. Киснене на розови листенца в спирт (баба ми живее в Казанлък, та рози имаше в изобилие), за да си направим парфюм или ботаническите “изложения” на листенца, наредени под счупени стъклени шишета. Приятелки от детството, Йоана и Михаела синтезират връзката си с природата, мъдростта на миналото и десетилетията синергия от комуникацията си в козметичния премиум бранд Mazillo. “Винаги сме искали и сме знаели, че ще правим нещо заедно – семействата ни са близки, израстнали сме заедно, ходили сме в едно начално училище, дори се последвахме в университета в Бат, Великобритания и макар и сега да сме разделени, защото Йоана е в Англия, Mazillo ни свързва където и да сме”, разказва Михаела, която се е завърнала в България след години странстване.
Когато преди три години Йоана и Михаела решават да потърсят формулатори, готови да удовлетворят “екзотичната” идея да се разработят продукти, базирани изцяло на местни съставки, “Няма как да стане” е отговорът, който получават навсякъде. “ Идваме от държава с огромно разнообразие на съставки, които не са така известни на света.
Започнахме да се сещаме за времето, в което ние сме събирали билки, осъзнахме, че имат много добър ефект върху кожата, започнахме да търсим стари рецепти, от които намирахме вдъхновение.” След като откриват и формулатор, който приема предизвикателството с ентусиазъм, те залагат на концепцията за съюз между природната мъдрост и прогреса в науката. “От бабите си знаем, че нещо, което расте заедно в природата работи най-добре така. Този принцип приложихме и във формулите на Mazillo – избираме съставки от нашия регион, които виреят близко едни до други и това ги прави да работят много добре заедно за кожата “.
Маслата в съставките на всеки внимателно разработен продукт са плод на труда на местни производители, а ако трябва да проследим бюти милите на всяко шишенце, то ще получим един от най-устойчивите премиум брандове на пазара. Проблемът обаче е, че Йоана и Михаела се сблъскват с родния скептицизъм относно мястото на български козметичен бранд до световните премиум гиганти на рафта.
“Хората рядко си дават сметка, че голяма част от цената, която плащат за големите брандове отива за маркетинг и реалната стойност на продукта е много по-ниска. Има и още нещо, масово на пазара фирмите използват 70-80% вода с цел да им бъде по-изгодно за производство и също така клиентите да имат необходимост да използват по-голямо количество продукт и следователно да купуват по-често нови продукти. При нас разликата е, че не използваме никакви филъри, дори обикновена вода и всяка една съставка присъства в продуктите ни с конкретна полза за кожата. Например вместо обикновена вода, използваме флорални води, които имат редица ползи. Това прави и продуктите ни изключително коцентрирани и ефективни.
Идеята да се инвестират в разработването на бранд в убийствено конкурентна ниша, идва след едно от конференциите, на които Йоана е чест гост като маркетингов експерт в екипа на един от гигантите в бранша. Отговорът на CEO-то на въпроса кой смвта за главната си конкуренция, посява семенцето на Mazillo – никой в този момент не очаква да чуе “някой от малките стартъпи, които работят с мисия и целият им екип вярва в идеята”.
Именно заради абсолютната увереност в стойността на идеята и продукта, мисията да насочат вниманието към богатствата на региона ни и вярата в смисъла да ги има, Йоана и Михаела не се отказват дори и след най-тежките моменти. Един от тях се случва още в началото, когато малко вода контаминира продукта им и се налага да изхвърлят огромно количество. “За малък бранд това си беше сериозна загуба, но се окопитихме бързо и продължихме напред”. Може би един от стълбовете както на успешните любовни взаимоотношения, така и в бизнеса, е намерението да не ровиш и губиш време в анализ на това кой е виновен, а веднага да погледнеш напред, намирайки решението. Увереността, че ще го намерите заедно няма как да не доведе до положителни резултати дори и в реалност, в която на въпроса “Ще стане ли”, “Има как” се среща веднъж на милион.
На нощното ми шкафче от няколко месеца стои “Еликсир” от Капка Касабова – документален роман за помашките общности – събирачи на билки в Родопите. Книгата е като требник за българските народни билкарски знания, но и документ, отразяващ зачезващото древно познание и природните богатства. Няма как да се откажем напълно от цивилизационните си благини, а и не е необходимо, но балансът може да бъде постигнат с подход, обединяващ двата свята. Точно така, както две българки поставят на световната карта бранд-посланик на необходимостта да погледнем назад, почерпвайки от извора на сегашното. Така мазилата от бабините рафтове се превръщат в Mazillo- зелените стъклени шишенца, достойни да стоят до големите козметични лауреати, за да ни напомнят, че идваме от земята на Орфей и богатствата ни са много по-непреходни, отколкото предполагаме.
