Неведнъж сме чували за предприемачи, стартирали от гаража или мазето – креативността и желанието за успех не търпят рамки и отлагане. Това се случва с Анастас и Бистра, създателите на бранда за концептуални играчки от дърво ESNAF TOYS ®, които след като завършват УАСГ, с раждането на първото им дете, решават да тестват средата за нетипичната си идея. Макар и 11 години по-късно ESNAF TOYS ® да продължават продукцията от малка пловдивска улица в кв. Кючук Париж, уверените им стъпки на международната сцена ги поставят до онези най-желани продукти и подаръци, от които не можем да отлепим погледа си в музейните магазини в Париж, Швейцария и Сингапур.
След успешен Kickstarter, който провеждат малко преди пандемията, Бистра и Анастас бързо разбират че е време за подкрепа. Към камерния състав се присъединява и Тони – психолог по образование и занаятчия по душа. Още с първата ни среща усещам, че тримата са в абсолютна симбиоза и замесени от онова така рядко тесто, което изразяват чрез всичко, което правят. За тях водещ е смисълът и удоволствието от работата, прозиращо през безпогрешното отношение към финалните щрихи и детайла.
Е: Как се насочихте към дървени дизайн играчки – продукт, който особено преди 10 години в България вероятно е изглеждал като екзотично решение в очите на близките ви?
Б: Анастас няколко пъти споменаваше тази идея – бях бременна, когато една вечер се прибра вкъщи с прототип. Дървените животни бяха пълната противоположност на опитите ни с производство на мебели – лесно преносими, с достъпна суровина и възможност за започване с малък капитал. Отдавна вече усещахме, че трябва да намерим баланс на архитектурната ни работа с нещо, което ни носи истинска наслада.
А: Като прекарам една седмица мръсен в работилницата и ми писва и си казвам “Ох, няма ли да седна аз малко да си почертая”…Обаче и там като се застоя две-три седмици и се срещна с няколко майстора, започвам веднага да си пожелавам да съм обратно в работилницата. С архитектурните проекти и работата по бранда имаме перфектния баланс, въпреки че визията ни е все по-малко да се занимаваме с архитектура. Това тук ни носи истинската радост.
Е: Всъщност при вас голямата крачка се случва след успешното изпълнение на Kickstarter проекта ви преди три години.
Т: Тогава се включих и аз – работата на компютър ме изтощаваше и исках да правя нещо с ръцете си. Навлязох бързо в материята, макар и да не съм се занимавала с нищо подобно – не е толкова сложно, стига да имаш добра моторика и желание.
Б: И Анастас, и Тони са много прецизни и когато приключат с една играчка, заради ортогоналните форми, които изглеждат съвършени, хората си мисля, че ги правим с машини. Но зад всеки един продукт на ESNAF TOYS ® стои ръчен труд и отношение към дизайна.
А: Клиентите ни са впечатлени от качеството на живо – често пъти като си купиш нещо от онлайн магазин си леко разочарован, защото на картинката е изглеждало по-добре. Докато в нашия случай получаваме коментар, че на живо е по-хубаво.
Т: Усещането като докоснеш дървото е различно, няма как да се предаде от снимка.
А: По-забавното е, че все още имаме голям проблем да обясним как се правят тези играчки. За ESNAF TOYS ® нерядко се предполага, че тук само ги дооцветяваме и завършваме детайла, толкова сме свикнали това да е нормата.
Е: Като дрехите “Made in Italy”, на които само етикетите им се слагат в Италия.
Б: За нас винаги в основата е било това да създадем продукт с хубав дизайн.
Все повече навлизаме в музейните магазини – след успешното ни участие на международния панаир за интериорен дизайн в Париж Maison&Objet, сме абсолютно сигурни, че точно концептуалните магазини са правилния дом за нас. Сега например, Louis Vuitton отварят изложба на Rothko и поръчват от колекцията ни Foster Animals къстъмизирани с ярките преливащи цветове, типични за художника.
Т: Foster Animals са в моя ресор. Когато мислихме по идеи как да оползотворим отпадъка, решихме да направим тази колекция от абстрактни животни, с които децата да отпушат въображението си, а възрастните да си ги редят на базата на тетрис. Много е медитативно.
Е: А как успявате да запазите семейните си отношения, как се прави баланс между работа и лични взаимоотношения?
А: Взехме си психолог в екипа
Т: (смее се) Явно има полза от специалността ми.
Б: Истината е, че на нас никога не ни е тежало това, че работим по бранда и понякога пренасяме дискусиите и предизвикателствата и в дома си. Да правим ESNAF TOYS ® ни е сбъдната мечта, а не товар. Най-големите ни успехи са свързани точно с общността от близки и приятели – уповаваме се на техните съвети и подкрепа.
Е: Провалите обаче също ни учат на много – какво разбрахте вие за бизнеса от грешките си?
Б:Грешките си ги водя в един документ, но най-решаващата е, че само преди година си направихме маркетингова стратегия като по учебник. Отчитам го за грешка, че не сме го направили по-рано. В сравнение с предишната година, отидохме на панаир за играчки в Германия, който не донесе очакваните резултати. С тази стратегия осъзнахме, че не сме точно играчки, а сме по- подходящи за gifts секция, заради дизайна на продуктите. Затова и от Maison&Objet сме много по-доволни – основните посетители бяха от музейни и концептуални магазини. На пръв поглед ние правим играчки, но разликата в двата панаира е огромна. Добрият резултат в поръчките се усети именно от тази маркетингова стратегия. Ако стартирам нов бранд, това ще е първото, което биха направила.
А: То е като в архитектурата – трябва да направиш къщата си по проект, за да е максимално устойчива и функционална.
Б: Макар и със закъснение, вече разбираме много по-добре къде сме позиционирани и следващите крачки са свързани с идея за нов Kickstarter проект, за който все не ни остава време. Още едно важно набюдение за всеки нов бизнес е да не се опитва да бъде много неща накуп. Ето, ние знаем, че правим дизайн играчки с животински форми – това сме, няма смисъл да се опитваме да бъдем нещо друго. Така че формулата е да си откриеш фундамента, това, с което се отличаваш, да имаш ясна стратегия и да го правиш с любов. Нищо повече.
Излизам от ателието на ESNAF Toys с широка усмивка – срещнала съм хора, които са проправили собствения си път, бавно и методологично; хора, които творят с ръцете и сърцата си и са живото доказателство, че няма желание, което да те споходи, без да се намери силата да го осъществиш.
И все пак, ще трябва да се потрудиш малко, както би казал Ричард Бах.