Written by Elena Sergova

 

“Хайде, Кити Кат, нека свалим и топа”, закача се младата фотографка със свенливия си модел, надвиквайки разбиващите се по брега вълни. Топъл юнски ден е, в началото на 90-те, а дюните на плажа Кеймбър се отразяват в буйните коси на престъпно дългокракото момиче. Тя не пуска цигарата от пръстите си и с неохота, прикрита с момичешки кикот, сваля горнището. Единственият пясъчен плаж в Южна Англия е предпочитана дестинация  на двете приятелки да поиграят с камерата, докато йодни пари и пушек от марихуана се смесват с глъчката наоколо. Няма нищо преднамерено и фотосесията изглежда е най-доброто продължение на гъделичкащото чувство в главата след няколко Long Island Ice Tea коктейла. Моделът предпочита сладникавия му вкус – все още е твърде невинна, за да оцени вкуса на алкохола.На шестнадесет години и без да подозира, че дава старт на иконична три десетилетна кариера в един от най-жестоко конкурентите бизнеси, Кейт Мос и Корин Дей, просто си прекарват добре, увековечавайки момента на черно бяла лента

 Суровите кадри предизвикват фурор, когато списание The Face ги публикува със заглавие “Третото лято на любовта”. Корин ги предлага на редакторите като “мръсен реализъм” –  гръндж, хипстер и много непретенциозна, тази фотосесия дава началото на едно цяло движение, а момичето с корона от индиански пера, реквизит от стилистката за сесията, ще бъде ръкоположена кралица на попкултурата на десетилетието. С дивата си усмивка, непокорни лунички и короната от пера, корицата на The Face с Кейт Мос улавя определящ момент в модата и музикалната култура тогава – духът на времето на деветдесетте, който се носи неглиже, ухае на тийнейджърски дух (Smells like teen spirit) и обича хероин. Това, което вероятно би било петнадесет минути слава обаче, продължава над тридесет години. Тя бързо осъзнава, че в този бизнес трябва да си лошо момиче, но без да си лошо момиче – избавяйки се от дилетантството и взимайки най-правилните рокенрола референции, Кейт яхва вълната на успеха, без да се смущава от клюките на таблоидите. Онова момиче от плажа Кеймбър, прикрива твърде умело, за да забележи някой, че топмоделът всъщност се срамува от тялото си и по-скоро се притеснява, заставайки пред камерата.

 С проявяването на тези първи ленти обаче, Кейт завихря своя моментум без да очаква и планира успех. Иска просто да си прекарва добре и завидната ѝ  интуиция я насочва към това да опита точно колко “добре” може да си изкара в модния бизнес. Може би точно безкрайните партита, със захапана и винаги горяща цигара, в компанията на Пийт Дохърти, Кийт Ричардс, Дейвид Боуи, Донатела Версаче и Наоми Кемпбъл, стават извор на дълбоките води, с които Мис Мос “полива” всеки свой персонаж пред камерата. 

Също като при добрите писатели, живият живот дава плътност на думите така, както балончетата от шампанско на всяка изпита чаша издига Кейт до статут на икона в златните години на топмоделите. “Не можеш през цялото време само да се забавляваш”, предупреждава я майка й, а отговорът на Кити Кат е лаконичен – “А защо не”.

Цялата мокра, с коси, загладени назад, формата на черепа ѝ беше още по-изразителна. Скулите и очите, цялото лице беше като да гледаш към тази невероятна и много примитивна красота.

Стоп кадър – връщаме лентата назад, малко след горещия ден на английския плаж. Кейт е вече на осемнадесет и с гаджето ѝ – фотографът Марио Соренти са на почивка на Вирджинските острови, където между белите чаршафи ще се случват много по-интересни неща от обмяна на флуиди. Там, в една обикновена хотелска стая, прикриваща гърдите с дългото си бедро и облегната на коляното, само по бикини, с  изражение, което търпи твърде много интерпретации, за да откъснеш поглед от лицето, рожденичката Кейт позира пред камерата на любимия си. За това момиче началото е без усилие и някак неуловимо, но по-решително и оставящо следа от пяната на морските вълни по плажа. Твърде различна история от кресчендото на американската култура от последните двадесет години – времето на “hustler” – ите (*енергични, избутващи с лакти и понякога служещи си с измама преуспяващи) и “fake it till you make it” (бъди фалшив, за да успееш). 

Няколко дни по-късно, Марио ще покаже кадрите на арт директора Фабиен Барон, с когото работи за Harper’s Bazaar. Сесията попада в ръцете на Келвин Клайн, който планира концепцията по заснемането на фотографиите за новия му парфюм “Obsession”. Отново като на шега, двамата влюбени отскачат до Вирджинските острови, за да пресъздадат сесията за кампания на бранда. “Цялата мокра, с коси, загладени назад, формата на черепа й беше още по-изразителна. Скулите и очите, цялото лице беше като да гледаш към тази невероятна и много примитивна красота” – топлият глас на Марио зад кадър, озвучаващ импресиите на Кейт от Острова, изстрелва кариерата на невинно изглеждащото момиче с амазонски черти към големия моден свят.

Obsession прави така, че 90-те да са обладани от желанието да изглеждат като Кейт Мос. Времето на бодитата от ликра, здравите спортни тела, домашните фитнес видеа и буклите на 80-те умира, за да се роди недохраненото дете на хероиновия шик, защото “нищо не е толкова вкусно, колкото усещането да си слаб”, казва лайтмотивът на новото десетилетие, изречен от своята кралица. Изкаран от контекст, цитатът е достатъчно условие да набедим Кейт, че дава лош пример на подрастващите, които заменят десерта със “сесия” предизвикано “пречистване” след оскъдна вечеря. Криворазбраната цивилизация си търси жертвен агнец, към който да насочи огорчението от несбъднатите си мечти. Не можем да сме като нея, но можем да я мразим, опитвайки се – това превръща ли я в анти-герой и колко точно ѝ пука? 

Да съм модел беше просто начин да изкарам пари за сметките си и може би ме гледаха с шок, защото не обичах лукса, бях едно обикновено момиче без блясък.

Намираме се в Белия дом, годината е 97-ма и президентът Бил Клинтън разговаря с 35 кмета, срещнали се във Вашингтон, за да дискутират план за борба с наркотрафика и използването на нелегални наркотични вещества. “Американската мода е неизчерпаем източник на само на креативност, красота и изкуство, а и на икономически просперитет за САЩ. Прославянето на хероина обаче, не е нито шик, нито красиво. То е грозно и не става дума за изкуство, а за живот или смърт. Възхвалата на смъртта е пагубна за обществото”. Въпреки че модата винаги е подкрепяла нереалистичните стандарти, дори от края на 19-ти век с рестриктивните, болезнени корсети, 90-те години може би са първите, които се насочиха към идеала за недохранени тела, в раздърпани дрехи като на бездомници. Популярната култура по това време е обладана от идеята за красота – слабо до болнавост тяло, мазни разрошени коси, изпъкнали скули и воднист поглед. Никой не го персонифицира по-добре от Кейт Мос. В контраст с оформените извивки на Наоми Кемпбъл и Линда Еванджелиста, Кити Кат наистина изглежда недохранена. Тя обаче няма да се оправдава и извинява, а с типичното си иронично чувство за хумор, забива шамар на двуличните недоброжелатели. “Никога не съм взимала хероин и никога не съм била анорексична – просто бях слаба, а из модните ангажименти, кастинги и дефилета, няма да се погрижат да се нахраниш добре. Да съм модел беше просто начин да изкарам пари за  сметките си и може би ме гледаха с шок, защото не обичах лукса, бях едно обикновено момиче без блясък”, признава тя само преди няколко месеца в радиошоуто на BBC  Desert Island Discs. Дрезгавият глас, флиртувал твърде дълго със цигарите и нощния живот, не звучи познато. Като за иконичен образ от няколко десетилетия е учудващо, че нямаме особена представа за гласа на модното величие. 

Също като митичното чудовище  на полу жената лъв с криле – Сфинкс, Кейт Мос не се разкрива пред толк шоута, не озвучава Дисни принцеси и не снима Instagram сторита. Широката аудитория за първи път чува гласа ѝ, напомняйки си, че стръмната стълба на успеха не е осеяна само със цветя, рози и плажни сесии с любими хора. Като онзи букинг с Марк Уолбърг за CK, в която тя е просто моделката без горнище, допълваща мачизма на Марк. Напомпан и много самоуверен, Марк и целият му антураж въобще не се интересуват от хърбавата девойка с високите скули, която освен това, е и полу гола. “От 14 годишна ми казват да си сваля дрехите – така и не разбрах защо и какво ги влече толкова”, смее се уверената в себе си Мос в днешни дни. “Просто трябваше да свикна с тази идея” – и тук сякаш напипваме пулса на успеха, моделиран отвъд късмета. Колко често се отказваме от нещо, заради първоначалния дискомфорт и дали този момент на капитулация не е решаващият признак на липсата на воля, която приспиваме, консумирайки поп културата. Ясно, че не на всички е отредено да се превърне в иконичен представители на ново движение, да се вихри по частни партита с Наоми Кемпбъл и Кристи Търлингтън, да държи Джони Деп за ръка, верижно пушейки цигара след цигара, издухвайки дима в компанията на Кийт Ричардс. Този дискомфорт, който бързо я превръща от момиче-пластелин, в жена от силна сплав – тя няма да побегне дори от онзи кастинг за бельо в началото на кариерата си, на който фотографът я подканва да свали горнището си. Ще отговори категорично, че не вижда причина да го прави, ако ще я букнат за да носи бельо. Ако не отстояваш себе си в нейния бранш, се превръщаш в закачалка за дрехи – урок, който Кейт научава по трудния начин. 

Енигмата, която носи е ДНК структурата ѝ на “лошо момиче” – достатъчно неглиже, за да е главна роля във филм на Гай Ричи, но не толкова, че да отпадне от А-листата на големите подиуми. Тънък лед, от който не една икона на поп-културата пропадна. Помните онази култова прозрачна рокля, която светната от светкавиците, разкрива цялото й тяло – Кейт не е имала идея, че носи прозрачна дреха, не и пред огледалото вкъщи. “Бам” – барабанът на поп културния револвер се завърта и отстрелва директно между повдигнатите осъдителни вежди. Анорексично слаба, със цигара в ръка и наглед отделила не повече от десет минути за да се погрижи за грима и косата си, посмяла да се появи с напълно прозрачна рокля – истинска рокенрола, но някак по неволя. Не е необходимо да се бие с папараците и да говори мръсно – тя просто изглежда сурово привлекателна, влюбена в живота и доброто изкарване. Добре де, и кокаина, но би било учудващо, ако парти фурорите с Мери Джей Блайдж, Кардашиян, Кание Уест и Кендъл Дженър, както и още дълъг лист от звездни имена, минаваха само на по бира. 

Твърде дълго е в окото на популярния светски живот, за да не остане ненаказана. Като решаваща септемврийска нощ в студиото с Пийт Дохърти, в която дългите кръстосани крака на топмодела, обути в ботуш до коляно, с черни къси панталони и с коса в златист оттенък попадат в записа на скрита камера, докато тя “оправя” четири линии с кокаин, предлагайки на всички останали в студиото. Тиха, дружелюбна и пускайки бъзици, с вечната цигара между пръстите си, опустушаваща шот след шот, на 40-минутното видео, продадено на таблоида Daily Mirror, Кити Кат “омита” пета линия ангелски прах. Скандалът слага край на солидни преговори с H&M, отпада и участието ѝ в дефилето на Chanel за седмица на модата в Ню Йорк. Говори се, че социалните служби се подготвят да вземат правата над дъщеря ѝ Лайла. В нощта, когато скандалът бликва в медиите, Дейвид Липман, ПР гуру и прител на Мос я псоещава в хотела ѝ, прегръща я силно и я кара да се сблъска с реалността. “Кейт, това ще е истинска буря. Но трябва да си силна и да бъдеш твърда, защото няма да отшуми задълго. Английските медии ще бъдат брутални.”

Изгубвайки повечето от работните си ангажименти, Кейт изчезва от модния бизнес за няколко години. Когато се завръща обаче, тя е по-силна от всякога. Отваря собствена модна агенция със заявката, че ще се грижи нейните модели да не изпадат в ситуации като онзи кастинг за бельо. Сред топ имената в “Kate Moss agency” е и дъщеря й Лайла. Тръгнала е по стъпките на майка си, предупредена, че няма да ѝ е лесно, но все пак, вероятно ще й е много добре.

Преминала през 40-те, с белязана от цигарен дим кожа и с присъствие на жена, познаваща себе си в бизнес, в който по-скоро трябва да си бяло платно, Кейт е като персонификация на онзи мъжкарски лайтмотив на Боб Дилън, че истинският мъж е този, който става сутрин, събужда се вечер, а междувременно прави каквото си поиска. Истинската жена, доказва Мис Мос, прави същото.

signature
Scroll to Top

Fragmeаnt Newsletter

Седмично мисловно гурме от главния редактор

Абонирайте се. Има сос.

Всяка неделя. Почти.